|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Смяната на комунизма като революция ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 08 Юли 2012 19:01

През март тази година (2012) излезе втората книга на „Революцията в България 1989-1991” от Димитър Луджев, но преди нея в електронната библиотека на desebg.com тази неделя ще представя първата книга. Тя е поздаглавие е „Нежната” 1989-а и нейното време” и излезе през 2008 г.

За луксозно издадената с твърди корици книга авторът й е избрал дръзко заглавие, с което промяната от комунизъм към демокрация е представена като революция.

„Това беше революция. Какво друго може да се нарече преходът от комунистическата система на тотален монопол на една партия върху държавата, икономиката и обществото към демокрация и свободно пазарно стопанство, който започна с колапса на комунизма през 1989 г. Революция, която промени изцяло живота на народите в Източна Европа. Революция, която даде възможност на нас, българите, да прекрачим в модерния свят на свободата и демокрацията.

В своите "Размисли върху революцията в Европа" Ралф Дарендорф справедливо отбелязва: "Революцията на карамфилите" в Португалия може да звучи също толкова привлекателно, както "нежната революция" в Чехословакия, но всъщност понятието революция е много по-приложимо за Източна Централна Европа, където трябваше да бъде разбит всеобхватният монопол на управляващата номенклатура”, пише във въведението на книга първа на „Революцията в България 1989-1991”.

Въпреки че изданието няма класически предговор от автора, цитатът е част от уводни редове, писани от Димитър Луджев, с които той подкрепя своята теза за грандиозните промени, последвали рухването на комунизма.

Някои сигурно биха възразили: „Чак пък грандиозни” – съмнение, което често се прокрадва при паралел между несбъднатите мечти от първите години след промените и последвалото дълго и трудно лъкатушене на българския преход към демокрация, та ако щете до общественото разочарование в наши дни.

.
продължава>
 
„Съветска България” – книга втора 1964-1966 г. ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 01 Юли 2012 15:43

Как изглежда България 20 години след като комунистите идват на власт? Ето едно обобщение на нейния образ в един от докладите на британската дипломация от 1964 г.:

 

„България е малка селска страна, населвана от потомците на раса, която е била бедна, лошо управлявана и без приятели през своята история. Сега тя е управлявана от безскрупулна комунистическа диктатура, която отразява въжделенията на хората точно толкова, колкото и турците до 1878 г. или монарсите, които управляваха с протекцията на външни сили в годините преди малцинствената комунистическа партия да бъде поставена на власт от „освободителната” руска армия през 1944 г.

Когато, въпреки декларацията от Ялта, Сталин отказа да допусне свободни избори в България, той постави на власт непредставителен режим, който и сега продължава да е, както беше и тогава, марионетка на Съветския съюз. Освен това, българското раболепие пред Русия се увеличаваше с времето, а българската икономика ставаше все по-зависима от руската финансова и техническа помощ.

Сега, когато се правят показни приготовления за празнуване на 20 години от 9 септември, режимът изглежда държи здраво юздите. Комунистическата партия, съюзена с комунизирания Земеделски съюз и подкрепяна от руснаците, контролира пресата и радиото, и има на свое разположение повсеместна държавна мрежа от войска, милиция, вътрешни войски и тайна полиция, и няма никакви основания да се опасява от ефективна опозиция.”

 

Цитатът е от втората книга на Димитър Димитров „Съветска България”, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com. Тя излиза през 1999 г. – пет години след първата книга и е базирана на разсекретените архиви на Форин офис в периода 1964-1966 г.

.

продължава>
 
Битката за душите в ефира на радио „Свободна Европа” ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Събота, 19 Ноември 2011 19:47

Радио „Свободна Европа” беше огледало, в което обществата, затворени в Източния блок, можеха по-добре да видят това, което им се искаше – свободата. С тези думи някогашният коментатор на радиостанцията Владимир Костов обрисува мисията на „Свободна Европа” през годините на Студената война. Това той направи по време на международна кръгла маса „Война в ефира: Радио „Свободна Европа” и България”, която се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски” на 11 ноември 2011 г.

Тя беше посветена на 60-годишнината от първото предаване на български език на радиостанцията.Според Костов, преживял атентат от страна на Държавна сигурност в парижкото метро през август 1978 г., главният противник на комунистическата власт в България не е било радиото, а собствената върхушка, която сама е изкопала гроба си.

„Добре е да се помни миналото, но за мен „Свободна Европа” не е водила война, а търсеше да подаде ръка, да покаже истината. Даваше информация, без която не може да има свобода”, сподели Владимир Костов. .

продължава>
 
Съветска България през погледа на британската дипломация ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 24 Юни 2012 16:03

Много е полезно в изграждане на представата за миналото, особено за комунистическата епоха, човек да познава и да се опира на източници, различни от българските или съветските.

Такива източници са дипломатическите архиви. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям една такава книга – „Съветска България през три британски мандата 1956-1963 г.” на журналиста Димитър Димитров.

Колегата Димитров, дългогодишен редактор в българската секция на Би Би Си и водещ на историко-политическата й програма е един от малкото журналисти, работили на Запад, които вложиха сили, време и старание да представят на българското общество още в началото на прехода другата гледна точка – тази на западните дипломати.  Това той направи с първото по рода си проучване на архивите на Форин офис, отнасящи се за България.

Забележете, книгата му е публикувана още през 1994 г., когато българските държавни архиви едва започваха да се отварят и да предизвикват интереса на родните историци. По тази причина не е изненада, че двете части на „Съветска България” (тук представям само първата) са често цитирани в българската историография, посветена на периода на управлението на БКП.

Заглавието на изданието е красноречиво. Това са години, в които недвусмислено се британската дипломация определя развитието на България в орбитата на Съветския съюз. И това не е клишето, което често сме чували след промените, а реалност – такава, каквато я виждат с очите си и я описват в докладите си британските дипломати.

По онова време британското дипломатическо представителство в София е на ниво легация и ръководещите мисията са пълномощни министри, а не посланици.

В книгата си Димитър Димитров обхваща периода 1956-1963 г., в който британската легация е ръководена от трима пълномощни министри – Ричард Спейт (1956-1958), Антъни Ламбърт (1958-1960), Антъни Линкън (1960-1963). .

продължава>
 
22 години след края на Берлинската стена: Роланд Ян: Страхът беше спойката, удържаща диктатурата ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Драгомир Иванов   
Вторник, 15 Ноември 2011 18:08

През ноември 1989 г. събитията в Германската демократична република (ГДР) поставят началото на срутването на източноевропейските режими. Милиони зрители виждат по телевизията как пада смятаната за вечна Берлинска стена. Тълпите източногерманци, щурмували граничните пунктове с ФРГ, прегръдките между разделените сънародници, откъсващите се парчета от зида, трабантите, посрещани с овации... Всичко това шокира и едновременно вдъхновява жителите на Източна Европа. След кадрите с разбитата Стена рухването на целия Източен блок вече е въпрос на време.

По повод 22- годишнина от падането на Стената сайтът Държавна сигурност.com ви предлага речта на германския пълномощник за документите на ЩАЗИ, Роланд Ян. Той е първият шеф на службата, който е лежал в затвора и пряко е изпитал на гърба си комунистическия терор. Роден е през 1953 г. в Йена, Тюрингия. Изключен е от университета заради критики към режима. Организира публични демонстрации, заради които през 1982 г. е вкаран в ареста на ЩАЗИ. Осъден е на година и 10 месеца затвор, но след протести на Запад е освободен предсрочно.

Ян не мирясва и се включва в опозиционната група Friedensgemeinschaft Jena. През лятото на 1983 г. властите му отнемат гражданството и го натоварват на влак за ФРГ. В Западен Берлин организира мрежа за подпомагане на съпротивата в ГДР и работи като журналист. През януари 2011 г. беше избран за шеф на институцията с близо 1800 служители, която поддържа и проучва огромния документален масив на ЩАЗИ.

Речта на Ян е произнесена на 11 ноември 2011 г. пред местния парламент (Ландтага) на провинция Тюрингия в град Ерфурт. Присъстват депутати, общественици, ученици. В увода Ян отдава почит на покойния правозащитник и писател Юрген Фукс, чиято съпруга Лило е в залата. .

продължава>
 
<< Начало < Предишна 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 Следваща > Край >>

Страница 125 от 132
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов