Уникално двутомно издание на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски беше представено в сряда (13 март 2013 г.) в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Инициативата е на монашеското братство на манастира „Св. Георги Зограф” в Света гора и е реализирано съвместно със Софийския университет. За премиерата от Атон пристигна част от ръководството на Зографската света обител начело с игумена архимандрит Амвросий.

Двутомното издание е юбилейно във връзка с 250-годишнината от написването на Паисиевата история, която беше отбелязана през 2012 г.

Първият том представлява факсимилно издание на Зографската чернова,  а вторият е критично издание на „История славянобългарска” под редакцията на член-кореспондента Иван Добрев, учен с европейски авторитет. Подобно издание се прави за първи път. Творбата на Пасисий Хилендарски е представена в нов превод на съвременен български език, извършен от преводача Димитър Пеев (последният превод е на проф. Петър Динеков от 1955 г.).

Георги Марков отново е на българска театрална сцена! 43 години след забрана на пиесата му „Да се провреш под дъгата” от комунистическата власт произведението му беше поставено в Народния театър „Иван Вазов” (камерна сцена). На премиерата в петък, 7 октомври 2011 г.,  двадесет и две години след промените и 33 години след убийството на един от най-талантливите писатели на своето поколение, в препълнената зала се събраха верни на творчеството му почитатели. Сред тях специално от Италия беше пристигнал и Никола Марков, брат на писателя.

Режисьор на постановката отново е Асен Шопов, който я поставя за първи път през далечната 1967 г. в Театъра на Народната армия. Актьорският състав включва все звезди на българския театър: Васил Михайлов (Акрабов), Руси Чанев (д-р Господов), Петър Попйорданов (Педро), Георги Кадурин (Доктора), Стоян Алексиев (Философа), Валентин Ганев (Учителя), Георги Мамалев (Гърбавия) и Марин Янев (Санитаря).

Рискът да се постави свалената преди повече от четири десетилетия пиеса обаче си заслужва. Не само защото да се обърнеш след толкова години към произведение на забравения писател е сериозно предизвикателство пред театъра, екипа на постановката и актьорския състав, но и защото за първи път се дава възможност на по-младите поколения да се докоснат до дълбочината на творчеството на Георги Марков. Неговата трагична съдба досега е измествала фокуса от богатството в произведенията му върху въпроси, свързани преди всичко с неговото убийството, наредено от комунистическия режим и извършено от ДС.

На този ден преди 28 години се взривява един от реакторите на АЕЦ „Ленин” до гр. Чернобил в Украинска ССР, което довежда до най-тежката ядрена катастрофа в света.

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г.

Как се стига до аварията

До аварията се стига в резултат на планирано учение на персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 г.

Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

„Не принадлежа към никаква политическа партия или група. Чрез тази книга не преследвам никакви политически или теснопартийни цели. Единствената ми задача е да оглася тайната история на престъпленията, извършени от Сталин, и по този начин да възстановя онези липсващи звена, без които трагичните събития, случили се в СССР, се превръщат в неразрешима загадка.”

Едва ли може да се намерят по-точни думи за началото на книга, която има претенцията не само да надхвърли общите представи за властването на Сталин, но и да ги разруши, излагайки на показ тайните на управлението му, до които достъп имат само малцина по върховете на репресивния апарат в СССР.

Авторът на цитираните думи е точно един от е малкото офицери в съветските специални служби, който не само е свидетел на описаното, но и е успял да се спаси от сталиновите чистки.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям книгата „Тайната на сталинските престъпления” на родения в Беларус Лейба (Лев) Фелдбин. Той е познат под различни псевдоними, най-известният от които е Александър Орлов, име, което стои на корицата на книгата му, издадена през 1953 г. веднага след смъртта на Сталин в САЩ, където успява да се спаси през 1938 г.

Фелдбин – Орлов е един от най-успешните съветски резиденти преди Втората световна война. Като такъв работи във Франция (от 1926 г.), Великобритания (1934 г.), Испания (1936 г.). Отговаря за факултета по разузнаване и контраразузнаване на Централната военна школа в Москва. Автор е на е книгата „Тактика и стратегия на разузнаването и контраразузнаването” (1935), която става учебник за обучение на разузнавателните кадри в Съветския съюз.

Орлов има не само опит като резидент, ръководещ успешно агентурните мрежи и нелегали зад граница, но по време на революцията, Гражданската война и Руско-полската война служи в Червената армия. Той командва партизански отряди и работи в армейското контраразузнаване. През 1923 г., когато завършва право, работи с тайните служби в качеството си на заместник прокурор. Привлича вниманието на основателя и първия ръководител на болшевишката тайна полиция Феликс Дзержински и от 1924 г. е натоварен с разузнавателна работа към ОГПУ (Обединено държавно политическо управление, съветската Държавна сигурност в периода 1923-1934 г.). В края на 1925 г. Орлов е повишен в командир на бригада във фронтовите войски в Задкавказието заради опита му в партизанската война. Около 11 000 войници под негово командване охраняват съветските граници с Иран и Турция.