Премиерът на Сърбия Ивица Дачич заяви вчера в Европейския парламент, че ако зависи от него, то той не би имал нищо против архивите на бивша Югославия да бъдат достъпни, ако това не застрашава националната сигурност на страната.

Той даде този отговор на въпроса на българския евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) по време на дискусия със сръбския премиер в Комисията по външни работи на Европейския парламент.

По въпроса за архивите на УДБА българският евродепутат попита сръбския премиер дали неговата страна смята да отвори архивите на бившата югославска служба за сигурност и да ги предостави на бившите съюзни републики от Югославия – тези части от информационния масив, които се отнасят до съответните републики. „Бившите структури на УДБА все още оказват съществено влияние върху политическия, икономическия и медийния живот на Сърбия и дават своето негативно влияние върху целия регион”, допълни Ковачев.

Сайтът desebg.com ви представя интервю с депутата в Европейския парламент (ЕП) Андрей Ковачев, ръководител на Българската делегация в групата на  ЕНП (ГЕРБ) по актуални въпроси, свързани и с процесите на отварянето на досиетата през изтеклата 2012 г.

През есента на 2010 г. Андрей Ковачев организира единствената по рода си международна конференция в Европейския парламент в Брюксел, посветена на българската съпротива срещу комунистическия режим – „Изстраданата европейска мечта на България – 1944-1989”.

Евродепутатът подкрепя сайта desebg.com от началото на създаването му през 2011 г. През миналата година той организира в Европейския парламент премиера на документалния филм на Атанас Киряков „Горяни”, а също така финансира издаването на лентата на dvd със субтитри на английски за разпространяването му в университети в страната и чужбина.

Андрей Ковачев е един от евродепутатите, които в ЕП отстояват позицията за приемането на закон за разсекретяване на архивите на комунистическите тайни служби в Македония.

Г-н Ковачев, за трета поредна година вие подкрепяте сайта desebg.com. Каква е мотивацията Ви да правите това за едно онлайн издание, което е насочено към въпроси, свързано с дейността и ролята на бившата Държавна сигурност и истината за комунистическия режим?

Най-вероятно в края на настоящия месец комисията по досиетата ще обяви първото си решение от глобалната проверка за сътрудниците на тайните комунистически служби сред кредитните длъжници.

Това заяви в предаването „Лице в лице” на Би Ти Ви Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата. В предаването (от 3 януари 2013 г., четвъртък) бяха дискутирани различни въпроси, свързани с бившата Държавна сигурност и нейното наследство. Един от тях е дали досиетата ще дадат отговор каква е ролята на ДС в незаконното забогатяване, благодарение на ползването на необезпечени кредити през първите 16 години на прехода в България.

Според Екатерина Бончева досегашните проверки на комисията са показали, че средно около 10 процента от ръководствата на различни институции са свързани с ДС. Изключение правят ведомства като МВР и МВнР. Тя посочи, че комисията трябва да идентифицира хората на ръководни длъжности в над 10 000 дружества, които присъстват в списъка на БНБ за кредитните длъжници от 1997 г. Това означава, че се очаква проверката да обхване около 50 000 души.

Проф. Ханс-Йорк Гайгер е бивш президент на службата за външно разузнаване и контраразузнаване на Германия. Преди това той е познат като първият ръководител (1990-1995) на службата за разформиране на Източно германското Министерство на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ. В тези години е работил с настоящия президент на Германия Йоаким Гаук.

Изгражда службата, която за кратък срок стига до 3000 души персонал. Проф. Гайгер е с богат опит по проблемите с досиетата и тайните служби. Миналата седмица той участва в конференция за парламентарен контрол върху специалните служби в Народното събрание, организирана с подкрепата на Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер”. Ханс-Йорк Гайгер бе любезен да даде интервю специално за сайта desebg.com.

Проф. Гайгер, какво беше наследството на ЩАЗИ, което заварихте в Източна Германия?

- През 1990 г. намерихме 204 км досиета на ЩАЗИ, които бяха сравнително съхранени, но една голяма част от тях бяха умишлено разбъркани от самата ЩАЗИ. Освен това в един бункер в централата на ЩАЗИ в Берлин открихме 10 000 чувала с унищожени досиета. Те бяха нарязани на ситни парченца.

Благодарение на една компютърна програма ние успяхме впоследствие да „излъжем” ЩАЗИ. Чрез тази програма възстановихме нарязаната хартия и тези унищожени досиета. В тях открихме важни материали на ЩАЗИ, едни от които се отнасяха за атентата на Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен

Много важно беше в този начален период след 1989 г. да бъде обяснено на германското общество какво е правила ЩАЗИ. Защото разкриването на това, което се е случило в миналото е най-добрият начин за прекъсване на властта на тоталитарните режими. Затова много държах всеки гражданин в Германия да има право на достъп до собственото си досие. Така вече ЩАЗИ не можеше да дърпа тайно конците и още веднъж да използва своята власт чрез досиетата срещу отделни личности.

Една от рецептите за справяне с наследството на тоталитарното минало е да се проведе лустрация на сътрудниците на ЩАЗИ. В България не беше направена такава лустрация. Какво мислите по този въпрос?

- Мисля, че решението за Германия беше правилно за страната, защото не може да се очаква от гражданите да възприемат, че някой, който преди това е работил против своя народ, ще може да изпълнява важни държавни функции. Това решение, както преди и сега продължава да действа и е прието добре от обществото.