В понеделник, 3 февруари 2020 г., почина Нанко Ненчев Колев (1940 – 2020) – земеделец и антикомунист, преследван и репресиран от комунистическия режим, съобщи сайтът Faktor.bg.

Той е брат на николапетковиста Николай Колев, осъден и хвърлен в затвора през 1947 г. След излизането си от затвора избира съдбата на политически емигрант и участва в първата българска рота в НАТО. Включва се в националното ръководство на задграничния Български национален комитет – организация на политическата емиграция, обединяваща земеделците зад граница срещу комунистически режим в Родината им.

Останалият в България Нанко Колев е връзката на задграничната дейност на българските опозиционери с антикомунистите и николапетковистите, които в България са в смъртната хватка на тоталитарния режим. Той помага и приютява много свои репресирани приятели, съдейства им и в опитите да се спасят в емиграция. За тази си дейност и заради убежденията им с неговия брат Нанко е постоянен обект на разработка и тормоз на режима и неговия репресивен апарат.

На 90-годишна възраст си отиде концлагеристът, политическият затворник от времето на комунистическия режим, писател и земеделец Петко Огойски.

Скръбната новина съобщи лидерът на БЗНС Николай Ненчев на профила си във Фейсбук днес.

„С дълбока скръб съобщаваме, че ни напусна нашият съидейник и член на БЗНС Петко Огойски. Ревностен последовател на БЗНС, той остана верен на идеите на съюза до последния си дъх”, написаха от земеделския съюз на своята страница в социалната мрежа.

Петко Георгиев Михайлов-Огойски е роден в село Огоя, община Своге, на 1 ноември 1929 г.

Още като ученик пише стихове, а по-късно и разкази, есета, статии и афоризми. Любовта към Отечеството, към героичното минало на народа ни, както и нравствено-етичните проблеми са доминираща тема в творчеството му.

През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за „вражески стихове и заговорническа дейност“ която присъда изтърпява в различни затвори и в концлагера „Белене“.

Пастор Христо Куличев напусна този свят днес, 11 юни 2019 г., съобщиха негови близки в социалните мрежи.

Евангелистът, който понесе репресиите на комунистическия режим, но не предаде християнската вяра, си отиде на 88 години.

Той е роден на 16 юли 1930 г. в с. Розово, Пещерско. Родителите му скоро след това се преместват в София. Баща му е духовният пример за християнин и той го въвежда в християнската вяра.

Младият Куличев е свидетел на политическия процес срещу пасторите през 1949 г., организиран от режима на БКП, с който е нанесен удар на духовните водачи на протестантите в България.

Едно от големите изпитания на пастор Куличев е казармата и решението му да се моли открито в нея и да не положи клетва, защото вече е дал обет пред Господ.

Откривателят на българското горянско въоръжено съпротивително движение срещу комунистическия режим проф. Диню Шарланов си отиде от този свят на 4 март 2019 г. на 93-годишна възраст. Вчера, 8 март, неговите близки и приятели го изпратиха в последния му земен път, съобщиха от семейството му пред desebg.com.

Той е един от първите историци, които още 1991-1992 г., получиха достъп до архивите на МВР-ДС и направи важни разкрития за кървавия терор на комунистическата партия след 9 септември 1944 г.

Заедно с историка Поля Мешкова проф. Диню Шарланов издаде през 1994 г. документалното изследване „Българската гилотина” – тайните механизми на народния съд, посветена на ликвидирането на българския политически, военен и интелектуален елит чрез противоконституционно организирания от Георги Димитров в Москва т. нар. народен съд.

През 1997 г. проф. Шарланов издаде книгата „Тиранията”, отново стъпила на задълбочено изследване на архивите на Държавна сигурност, в която засяга различни престъпления на комунистическия режим – от преследването на политически лидери веднага след Деветосептемврийския преврат като Г. М. Димитров и Кръстю Пастухов до разправата с политическата опозиция през 1947 г.

В своя предговор към нея проф. Шарланов пише:

„Има събития в нашата най-нова история, които винаги ще ни съпътстват и с болка ще ни напомнят за себе си. Такива са събитията, които протичат в драматичните години на налагане на комунистическата тоталитарна система у нас след септември 1944 г. Поколение след поколение ще обръщат поглед към тях и с учудване и срам ще питат: нима това е възможно?

И наистина те ще имат основание за това грозно време на масови убийства, на изпращане на хиляди хора в лагери и изселване, на лишаване от елементарни граждански права на стотици хиляди други. Така целенасочено тираните създават социален климат на страх и на лична политическа изолация. И всичко това се извежда като основна задача на БРП (к) и се облича в държавна политика.

По същество обаче то влиза в остро противоречие с народопсихологията на българина, защото се въвежда една нетрадиционна обществена система с насилие и по волята на чужда държава.”