По предложение на народния представител Методи Андреев (ГЕРБ) номинираните от парламента за нови членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) ще бъдат проверени за принадлежност към тоталитарните комунистически служби, стана ясно днес.

Народното събрание прие правилата за избора на двама представители от парламентарната квота в 5-членния СЕМ на мястото на Анна Хаджиева с изтекъл мандат преди повече от година, и на Георги Лозанов, чийто мандат приключи на 1 април, но той подаде оставка месец по-рано.

Резултатите от проверката ще бъдат оповестена пред парламента преди избора на новите членове, за да може депутатите да вземат информирано решение.

Законът за досиета позволява т. нар. тиха лустрация, при която ръководителят на всяка една държавна институция или обществена организация да извършва предварителна проверка на лица, които са кандидати за ръководна длъжност.

Преди броени дни 43-то Народно събрание прие на първо четене няколко законопроекта за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, един от които е на група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок. Той е свързан с възможността за разширяване на кръга от лица с принадлежност към тоталитарните комунистически служби. Какъв механизъм се предлага и дали той няма да създаде възможност за реабилитация на сътрудниците на ДС и разузнавателните сулжби на БНА? На тези въпроси отговаря един от основните вносители на законопроекта депутатът Методи Андреев (ГЕРБ) в интервю на журналиста Христо Христов, което desebg.com публикува.

Г-н Андреев, бихте ли представили идеите, залегнали във вашата законодателна инициатива за поправки в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ)?

– Това е опит да се впишем в една ситуация у нас, която съществува от много години у нас, а именно, че не може да има лустрация. Тоест ситуация, която не се позволява да се ограничи назначаването на лица, свързани с тоталитарните комунистически служби, на ръководни постове в държавата. Това не може да се случи по две основни причини. Първата е, че Конституционният съд (КС) има три или четири вече решения в тази посока, когато отменя подобни законодателни решения. Последното, доколкото си спомням беше опитът на ГЕРБ през 2011 г. да забрани със закон назначаването на сътрудници сред дипломатите.

Общо 72% от собствениците и мениджърите на банки в последните 20 години са от бившата ДС, заяви днес в предаването „Здравей България” по Нова телевизия бившият финансов министър в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков.

Според него премиерът Бойко Борисов не е зависим от бившите комунистически служби, но косвено е повлиян от натиска от страната на лидерите на АБВ и ДПС, който са свързани с тях.

„България все още е единствената държава, в която няма забрана за това сътрудници на Държавна сигурност да заемат ключови позиции“, коментира още Дянков, поканен по темите ръководството на БНБ и фалита на КТБ.

Той изрази своите подозрения, че политиката в България продължава да е под властта на тези хора и те влияят постоянно на събитията в страната.

По време на своето участие във властта обаче Дянков не е взимал отношение към влиянието на тоталитарните комунистически служби върху прехода, както и в частност върху банковия сектор.

Конституционният съд в Румъния реши, че няма давност за убийствата – решение, което открива пътя за осъждане на палачите на комунистическия режим 23 години след неговото падане, предаде Агенция „Франс прес” (АФП).

Според съдиите нито престъпленията (на палачите на комунистическия режим – бел. АФП), нито наказателната отговорност или изпълнението на наказанието имат давност. Това заяви пред журналисти председателят на Конституционния съд Аугустин Зегреан.

Конституционният съд е констатирал, че член от Наказателния кодекс, съгласно който геноцидът, военните престъпления и престъпленията срещу човечеството не подлежат на давност, каквато и да е датата, когато са били извършени, е конституционен, се посочва в съобщение.

Румънският институт за изследване на престъпленията на комунизма приветства решението като „голяма крачка напред”, която ще позволи „да бъдат изправени комунистическите палачи пред съдиите”.

„Решението на Конституционния съд ще има основна роля в разследванията на престъпленията, извършени от комунистическия режим”, подчерта председателят на института Андрей Мурару.