Единствено две партии са се възползвали от законовото право на предварителни проверки за принадлежност към структурите на Държавна сигурност за кандидатите в местните избори на 23 октомври 2011 г., научи сайтът Държавна сигурност.com. „Само ГЕРБ и ДСБ подадоха до нас заявления за предварителни проверки на лица, които са номинирани за участие на предстоящите местни избори” заяви Евтим Костадинов, председател на комисията по досиетата.

От независимия държавен орган уточниха, че двете партии не са успели да проверят на 100 процента кандидатите си.

По закона за досиетата партиите, ръководители на държавни институции и обществени организации имат право да извършат предварителна проверка за агентурно минало на кандидати за определени постове, сред които попадат и кметовете и общинските съветници. Предварителната проверка дава възможност при положителен резултат ръководствата на партиите да не допускат лицата, свързани с бившата ДС, в своите листи. Чрез тази процедура, придобила публичност като „тиха лустрация”, се спира изборът и назначенията на хора с досиета във властта. Условие за извършване на предварителна проверка е съгласие на проверяваното лице, а резултатите не се огласяват публично.

За сметка на това комисията по досиетата е длъжна по закон да провери всички кандидати в надпреварата за местни избори. При обявяването на резултатите става ясно какво е присъствието на бившите кадри и агенти на ДС в листите на политическите партии.

ГЕРБ за първи път прилага подобна политика. На местните избори през 2007 г. ГЕРБ нямаше подобно условие към кандидатите си. Промяната в политиката настъпи след огласяването на агентите в българската дипломация през декември 2010 г., когато правителството на Бойко Борисов застана на позиция за освобождаване на МВнР от присъствието на ДС. Самият кабинет на ГЕРБ пък беше освободен от хора, свързани с ДС (министър Божидар Димитров и зам.-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров), като по този начин се превърна в първото правителство след промените без агенти на Държавна сигурност.

Още през февруари 2011 г. председателят на националния предизборен щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов публично обяви, че в листите за местни на партията няма да бъдат допускани лица с агентурно минало. С извършването на предварителна проверка на своите кандидати ГЕРБ спазва обещанието за чисти листи.

За разлика от предишни избори тази година въпросът за чистите листи не е бил обект на дебат между политическите сили. Прави впечатление, че традиционна дясна партия като СДС не се е възползвала от правото да провери кандидатите си.

Предварителната проверка беше въведена като възможност за първи път на парламентарните избори през юни 2001 г. Тогава от Обединените демократични сили призоваха лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски да провери своите кандидати за депутати и той го направи, като някои от номинираните за народни представители с агентурно минало бяха извадени от листите.

Очаква се в началото на следващата седмица комисията по досиетата да обяви проверката за кандидат-кметовете, а след това и за кандидатите за общински съветници.

На местните избори през есента на 2007 г. обявените кандидат-кметове бяха общо 428 души за цялата страна, а общинските съветници 485. Тогава единствено СДС и ДСБ (с някои изключения) не вкараха в листите си хора, свързани с ДС.

Комисията по досиетата вече обяви резултата от проверката на кандидатите за президент и вицепрезидент, за които също ще се гласува на 23 октомври.

Лустрацията за агенти и кадрови служители на ЩАЗИ - бившият репресивен апарат на Германската единна социалистическа партия в Германия, е удължена до 2019 г., съобщи радио Дойче веле.

С гласовете на мнозинството е приета нова поправка, с която срокът за проверките за агентурно минало се удължава до 2019 г.

С това управляващите демонстрират, че са против тегленето на чертата под престъпленията на миналото. Само през 2010 г. в комисията по досиетата са постъпили 90 000 молби за проверки в архивите.

 Изключеният през януари тази година от Движението за права и свободи бивши зам.-председател на партията и един от основателите й Касим Дал призова за лустрация на нейното ръководство.

Това той направи по време на среща със свои симпатизанти в Търговище. От този избирателен район той беше избран мажоритарно за депутат от движението.

През януари 2011 г. Касим Дал призова за оставката на несменяемия лидер на ДПС Ахмед Доган, когато обвини за връзките му с Държавна сигурност в миналото и в капсулиране на партията през последните години. В резултат на обвиненията последва неговото изключване от централното ръководство на ДПС и от партията.

Дал обаче се зарече да работи за промяна в партията отдолу нагоре. В края на миналия месец в столицата той се срещна със свои поддръжници, които формираха група в негова подкрепа във Фейсбук.

Кандидатите за награждаване с държавни ордени и отличия ще преминават през задължителна проверка за принадлежност към Държавна сигурност.

Текстът, приет от народните представители днес при гласуването на второто четене на промените в Закона за ордените и медалите, утвърждава т. нар. „тиха лустрация”, застъпена в закона за досиетата, действащ от 2006 г.

При липсата на политически консенсус за приемането на цялостен Закон за лустрация и почти всички отменени от Конституционния съд опити за частична лустрация в определени сфери, използването на предварителната проверка в момента е най-ефективният механизъм за налагане на бариера пред сътрудниците на репресивните органи на БКП, включително и отличаването им с държавни ордени и медали.

Приетият текст се различава от базисното решение, гласувано на първо четене в началото на декември 2010 г. Тогава по предложение на Синята коалиция (вносител Лъчезар Тошев) депутатите от ГЕРБ подкрепиха идеята сътрудниците на ДС да не бъдат награждавани с ордени и медали.

Според вносителя депутата Лъчезар Тошев въвеждането само на проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност е недостатъчна стъпка, защото не се взима отношение по въпроса редно ли е тези лица въобще да бъдат награждавани. Национално представително проучване на НЦИОМ от ноември 2010 г. показа, че 58 процента от българските граждани не одобряват практиката сътрудници на ДС да бъдат награждавани с отличия на съвременна България.