Приетият на 28 февруари 2012 г. Закон за лустрацията в Румъния е поставен на изпитание, след атакуването му пред Конституционния съд.

„Частта, с която в закона беше включена и категорията на прокурорите е подложена на преценка за съответствие с конституцията на Румъния”, заяви за desebg.com Роксана Рознеану от пресцентъра на румънския парламент.

Прокурорите от време на комунистическия режим са включени в категорията на лустрираните лица по предложено на парламентарната група на Демократичния съюз на унгарците в Румъния.

След приемането на закона Асоциацията на прокурорите в Румъния, Асоциацията на магистратите и главният прокурор на Румъния са сезирали Върховния съд и Върховния касационен съд относно възможните елементи, които нарушават Конституцията.
На базата на това сезиране 89 върховни съдии са обсъдили през март 2012 г. елементите, които биха могли да ограничат конституционните права на тези, които са посочени (към които е насочен лустрационния закон) в закона. .

Парламентът на Румъния гласува в сряда закон за лустрацията, който ограничава политическите права на бивши функционери на режима на Николае Чаушеску, съобщи ИТАР-ТАСС, цитиран от БТА.

Засегнатите от действията на закона са  бивши ръководители  и активисти на румънската комунистическа партия и комсомол, членове на правителството и Върховния съд, ръководители на Главната прокуратура, ръководители на дипломатически и консулски мисии в чужбина, а също сътрудници  на комунистическите тайни служби, както и други чиновници на държавна служба по време на управлението на диктатора.

Върху тях тегне 5-годишна забрана за заемане на важни държавни длъжности, сред които президент, депутат, кмет, съдия и прокурор.

Законът беше гласуван на още през май 2010 г. от Камарата на депутатите с 203 гласа "за", 40 гласа "против" и 12 - "въздържали се", но следваше да бъде обнародван от президента. Всички гласове "против" са Социалдемократическата партия (СДП), макар че голям брой социалдемократи са гласували и в полза на закона.

Богословският факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски” е първата институция, която се е възползвала от законовата възможност за извършване на предварителна проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност на своето ръководство. Това съобщи Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата, на научната дискусия „Дейността на държавна сигурност и българската православна църква по време на комунизма”, проведена в богословския факултет на 10 ноември 2011 г.

Доц. д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет, първи от всички институции в страната е подал в комисията по досиетата данни за проверка на хората, които заемат ръководни постове във факултета. Освен лицата на ръководни длъжности са проверени и всички щатни служители, както и хоноруваните бивши професори от Духовната академия, които са дали съгласието си.

Доц. Омарчевски заяви при откриването на дискусията, че Богословският факултет е такава институция, за която моралът е изключително важен. Той посочи, че с организираната академична конференция, посветена на БПЦ при комунизма, се поставя началото на научен проект, чиято цел е да се осветли близкото минало и влиянието на комунистическия режим върху църквата.

Екатерина Бончева съобщи още, че пловдивският митрополит Николай е подал в комисията по досиетата искане за проверка за принадлежност към ДС на служителите в цялата Пловдивска епархия – 191 души.

Същото е сторил и пастор Врачев за Евангелиската петдесятна църква.

Всеки постъпващ на работа в президентството ще бъде проверяван за принадлежност към бившата Държавна сигурност.

Това заяви новият президент Росен Плевнелиев на среща с Петър Стоянов, президент на България в периода януари 1997 г. – януари 2002 г.провела се на връх 22-годишнината от 10 ноември 1989 г.

По закона за досиетата всеки ръководител на институция или организация има право да извършва предварителна проверка за принадлежност към ДС или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА на лицата, работещи там или кандидатстващи за работа.

Резултатите от проверката, която се извършва от комисията по досиетата не се огласяват публично, но на тяхна база съответният ръководител може да се съобрази с евентуално назначение на хора, свързани с репресивния апарат на БКП.

Подобна проверка на служителите на президентската администрация би се извършвала за първи път от промените насам. За изминалите 22 години през президенството на различни постове са преминали общо 24 сътрудници на ДС по време на мандатите на президентите Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов.

От разкритите 24 сътрудници 13 са назначени при президента Първанов. Комисията по досиетата ги обяви с решение №8 от 19 юли 2007 г., решение №9 от 25 юли 2007 г. и решение №225 от 27 май 2011 г.