Това, което не свършиха политиците навреме, ще бъде направено от естествената смяна на поколенията. Лустрацията в България е толкова закъсняла, че вече няма никакъв смисъл тепърва да се въвежда, твърди д-р Марко Арндт.

От деня на германското обединение през 1990 година на територията на Източна Германия бяха въведени законите на Федералната република, а ключовите институции бяха поети от западногермански експерти, служители и магистрати. Бързото разкриване и обнародване на делата на Щази и нейния апарат доведе до ефективно прилагане на лустрацията и до прочистване на всички публични длъжности – държавни и общински, от сянката на зловещата тайна комунистическа полиция.

Разликите с България са очевидни, коментира ръководителят на софийското бюро на фондация Конрад Аденауер д-р Марко Арндт. Ако бъдат подредени един до друг томовете с разкритите документи на Щази, ще се получат невероятните 170 километра на дължина, казва той и уточнява, че като обем те са десетки пъти повече от преминалите през Комисия по досиетата документи на апарата на ДС. В източногерманските съдилища са се състояли над 1 000 съдебни процеси срещу замесените в престъпления ръководители и пазители на режима на Хонекер, а в 300 случая са произнесени и тежки осъдителни присъди. От 250 хил. политически затворници в някогашната ГДР 170 хиляди доживяват своята реабилитация. Федералното правителство им отпуска по 300 евро доживотна месечна компенсация за причинените страдания.

Един агент смени друг агент. С тези думи Касим Дал от Народната партия „Свобода и достойнство” определи оттеглянето на Ахмед Доган и избирането на Летви Местан за лидер на ДПС в събота.

На пресконференция във вторник бившият зам.-председател на ДПС определи рокадата на председателя на движението като формална. „Агент Павел може да бъде само председател – дали на ДПС или на ТКЗС, но агент Сава кара влака”, смята Касим Дал, който беше изключен от ДПС след като критикува Доган.

Касим Дал призова за лустрация. По този начин лица с агентурно минало няма да могат да взимат управленски решения в България. „Трябва да се направи лустрация, иначе още 100 години няма да се отървем от тях. Не е късно – тези хора не трябва да вземат решения”, заяви Дал.

По думите му на изборите хората трябва да се определят – дали ще продължат да подкрепят „тези зли демони на България, агентите на ДС, или наистина ще заложим на млади, необременени хора”.

Според Касим Дал оттеглянето на Доган е формално. „Забравете, че Доган се е оттеглил от политическия пост. Това е поредния цирк. Как да ти вярват хората когато формулираш за първи път в партийното строителство, аз не знам друг такъв случай, да кажеш пожизнен почетен председател, който ще има последната дума при реденето на листите, ще има последната дума при външната политика, която ще се води от партията, който ще има последната дума за коалиция евентуално. Напротив, по-големи правомощия се дават на този човек, без да носи отговорност. Имахме Боянски сараи, сега имаме и Боянски султан”, коментира още Дал.

Народното събрание отхвърли с решение от вчера (5 септември 2012 г.) законопроекта за въвеждането на временна частична лустрация с вносител депутата от СДС Лъчезар Тошев и група народни представители от Синята коалиция.

От общо 97 гласували „за” приемането му са 12 депутати, „против” – 18, въздържали се – 67.

В управляващата партия ГЕРБ 65 депутати са гласували „въздържал се” и по двама „за” и „против”. В БСП присъстващите 15 народни представители са дали вот „против”. ДПС – един „за” и двама „въздържал се”. Синята коалиция – 3 „за”.

Най-голяма подкрепа на законпроекта са дали независимите депутати като 6 от 7-те присъстващи са гласували „за”, а един „против”. Депутати от партия „Атака” не са били в пленарната зала по време на вота.

Прави впечатление отсъствието на по-голямата част от депутатите от Синята коалиция. От общо 14 народни представители само трима са били в залата по време на гласуването, което не може да бъде прието за сериозно отношение, когато се обсъжда законопроект на групата и още повече, когато става въпрос за проблем като лустрацията.

Наскоро депутати от Синята коалиция внесоха в парламента законопроект за лустрация на сътрудници на бившите тайни комунистически служби в държавната и общинска администрация, както и в някои ключови сектори, сред които енергетиката.

Сайтът desebg.com ви предлага интервю по темата с един от вносителите – народния представител от СДС Лъчезар Тошев.

Г-н Тошев, защо сега се предлага законопроект за лустрацията?

- Това е един процес, който започна още от промените през 1989г. насам. Още през 1992 г. СДС  инициира на Закона за банките и кредитното дело, в който съществуваше лустрационен текст, който не позволяваше в ръководствата на банковите институции да влизат бивши служители на Държавна сигурност. Този текст впоследствие беше отменен от Конституционния съд.

Оттогава досега не сме спирали да предлагаме подобни текстове. Това, че някои от тях не са били приети или други отменени е отделен въпрос. Един от последните случаи беше през 2009 г., когато се приеха  поправките  в  Правилника за организацията и дейността на 41-то Народно събрание които внесох (настоящия парламент). Целта им беше да не бъдат допускани хора на ДС в ръководството на НС, в ръководствата на комисии и в международните делегации. Парламентът прие тези текстове, но Конституционният съд ги отмени. Въпреки това тази политика даде резултат – в момента в ръководството на НС и в парламентарните комисии няма агенти на ДС. С това искам да покажа, че не сме спирали да предлагаме такива лустрационни мерки през годините. .