Сайтът desebg.com публикува коментар на юриста Александър Кашъмов, свързана с решението на Конституционния съд за отмяна на лустрационните текстове в Закона за радио и телевизия, забраняващи до 11 октомври 2013 г. сътрудници на Държавна сигурност да бъдат избирани в ръководствата на БНТ, БНР и СЕМ.
Адвокат Кашъмов, който е ръководител на правния екип на фондация „Програма достъп до информация” (ПДИ), коментира по по-подробно практиката на Европейския съд за правата на човека, който в няколко случая е мотивирал необходимостта именно от лустрация на тоталитарните комунистически служби в други страни. Статията на адвокат Кашъмов е публикувана първо в блога на ПДИ „Точна на достъп”.

„Казаното отлита, писаното остава”, гласи древна римска поговорка. У нас често предпочитаме да слушаме пред това да четем. На 11 октомври 2013 г. Конституционният съд взе решение № 8 за 2013 г. със 7 на 3 гласа, с което обяви за противоконституционна нормата от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), забраняваща лица с принадлежност към бившата Държавна сигурност да са членове на регулаторния орган на електронните медии – СЕМ и на управителните съвети на БНР и БНТ.

Инициативен комитет от представители на протестиращите срещу правителството на Пламен Орешарски внесе в деловодството на Народното събрание днес искане за Национален референдум за Държавна сигурност, съобщи Българската национална телевизия.

Въпросът, който протестиращите предложиха да се постави, е дали трябва да се забрани достъпът до класифицирана информация и участието в управлението на държавните и местните власти на служители и агенти на бившата Държавна сигурност.

Пред „По света и у нас” инициаторите заявиха, че заедно със събирането на минимум 200 000 подписа през следващите три месеца искат да подложат на широк обществен дебат темата за присъствието на бивши служители на тайните служби и обучавани в КГБ агенти в сферата на енергетиката и икономиката.

„Искаме да се случи операция „Чисти ръце”. Този референдум е първа стъпка от „Чисти ръце”. Без да се ограничат служителите на Държавна сигурност от високите постове в сектор „Енергетика” и сектор „Сигурност” този преход ще продължи да става по този порочен начин. Агентите, които са много услужливи към олигархията – искаме да прекъснем тази връзка между олигархия и държавна власт", заяви Цветозар Вълков, председател на инициативния комитет на протестиращите.

Сайтът desebg.com ви предлага интервю с председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов, който отговаря на въпроси, свързани с отменените от Конституционния съд (КС) лустрационни текстове в Закона за радио и телевизия, както и опитите на управляващата БСП да върне действието на параграф 12 в закона за досиетата.

Г-н Лозанов е известен медиен експерт и общественик, доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и не на последно място инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ през 2006 г. за доброволно отваряне на досиетата на журналистите, допринесла за приемането на настоящия закон за достъп до документите на комунистическите тоталитарни служби и разкриването на техните сътрудници.

Г-н Лозанов, миналата седмица КС отмени единствена действаща лустрационна бариера в българското законодателство в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), забраняваща на сътрудници на ДС да заемат постове в управител на Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и СЕМ. Какъв е коментарът ви?

Сайтът desebg.com публикува мотивите, изразени в особеното мнение на конституционните съдии Благовест Пунев, Кети Маркова и Анастас Анастасов, които гласуваха против отмяната на единствените лустрационни текстове в българското законодателство. До вчера (11 октомври 2013 г.) няколко разпоредби в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) не позволяваха сътрудници на Държавна сигурност да бъдат избирани в ръководството на БНТ, БНР и Съвета за електронни медии, въведени през 1998 г. Конституционният съд обаче ги отмени като противоконституционни, след като през януари 2013 г. той беше сезиран от група депутати от БСП и ДПС.

В особеното мнение ще намерите редица правни аргументи, с които тримата конституционни съдии застъпват тезата, че отменените текстове не противоречат на Конституцията и нормите на международното право, и са в унисон с изискването за прозрачност в ръководството на обществените електронни медии. Особеното мнение е публикувано с незначителни съкращения. Заглавието и вътрешните подзаглавия са на сайта. Оригиналният текст може да бъде прочетен тук.

Не споделяме позицията на мнозинството конституционни съдии за основателност на искането на групата народни представители от 41-то Народно събрание, с което се оспорват разпоредбите на чл. 26, т. 3 и чл. 59, ал. 2, т. 3 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).