Сайтът Държавна сигурност.com представя текста на писателя Георги Господинов, поместен в немското издание на „Жените на Варшава” на Георги Марков, отпечатано наскоро от издателство „Визер” в Германия.

Благодарим на Георги Господинов за възможността и българските почитатели на творчеството на убития от комунистическия режим дисидент да се запознаят със съвременния поглед към едно от най-великолепните му литературни произведения.

Други градове, други истории*

Нека призная собственото си колебание пред тези няколко бележки към книгата. Романът е вече прочетен, читателят знае историята, можем ли да прибавим нещо повече, нещо извън кориците.

Колебанието ми идва оттам доколко самият текст съдържа в себе си собствения си контекст. Доколко един роман, писан преди повече от 40 години в средата на една система, която младият или отрасъл в други географии читател не познава, та доколко такъв роман се нуждае от няколко допълнителни реда.

Дали това ще придаде нови измерения на прочита, или напротив, ще ограничи универсалността и пространствата, които текстът носи в себе си. Затова ще опитам да се спася от това „или-или” на избора, предлагайки и двата варианта на прочит. Голямата книга затова е голяма, защото може да понесе всичките ни къде професионални, къде аматьорски опити и любопитства.

Несекващата сила на литературното творчество на убития от ДС в Лондон през 1978 г. български писател Георги Марков показа за пореден път, че няма граници, след като две от най-забележителните му творби бяха издадени наскоро в Германия.

Издателство „Визер”  отпечата сборниците с разкази и новели „Портретът на моя двойник” и „Жените на Варшава” и те вече се радват на добър пример в Германия и в Австрия от читателите и критиката.

Издателство „Визер” е основано от Лойзе Визер през 1987 г. Издателят, който е австрийско-словенски произход, е носител на австрийската държавна награда за издателска дейност (1990) и е удостоен с почетна професорска титла от президента на Австрия. Издателството  представя на немски автори от източноевропейските страни.

Преводачи на творбите на Георги Марков са Румяна Еберт и Инес Себеста. Интересното е, че Румяна Еберт познава лично писателя.

Тя е дъщеря на преводачката Надежда Кожухарова, която през 60-те години емигрира в Мюнхен и през 70-те години става една от най-близките на Георги Марков и съпругата му Анабел Маркова.

Германското издание на „Портретът на моя двойник” е с предговор от българския литературен критик проф. Светлозар Игов, а в „Жените на Варшава” е поместен следговор от писателя Георги Господинов, който сайтът Държавна сигурност.com ще ви представи допълнително.

 Преводачката Румяна Еберт съобщи пред Държавна сигурност.com, че на издадените творби на Георги Марков е посветено литературно четене на 14 април тази година в Мюнхен, организирано от българо-баварското дружество, а на 24 май в българския културен институт в Берлин. Изданията са имали премиери както в Германия, така и в Австрия.

Сайтът Държавна сигурност.com ви представя откъс от книгата на Петър Семерджиев „Спомени”. В него се разказва за начина, по който комунистическата партия фалшифицира изборите за Велико народно събрание през 1946 г.

По това време Семерджиев е партиен секретар на БКП в Сливен.

Искам да посоча случай, с който съм непосредствено свързан и който разкрива, как са осъществявани разпорежданията, които се получаваха от ръководството на комунистическата партия. Случаят е свързан с изборите за Велико народно събрание, които се проведоха в края на 1946 година.

Дотогава дейността ми като секретар на партийната организация в Сливен протичаше нормално, докато по решение на пленум на ЦК аз бях наказан и наказанието ми се състоеше в това, че бях освободен като партиен секретар в провинцията, а бях привлечен на работа в апарата на ЦК да завеждам сектор, което, по тогавашните правила в комунистическата партия, се считаше повишение.

Този случай е свързан с фалшификациите, извършени при провеждането на изборите за Велико народно събрание през 1946 година.

Сайтът Държавна сигурност.com ви представя книгата на Петър Семерджиев „Спомени”. Авторът има необичайната съдба от участник в комунистическото движение в България преди и след 9 септември 1944 г. да се превърне в един от най-изявените български политически емигранти в средата на 70-те години на миналия век.

Като пряк участник в комунистическата партия „Спомените“ му разкриват малко известни и неудобни факти от политиката на БКП и дейността на нейните функционери преди и след 9 септември 1944 г., запълвайки редица празнини в историята на комунистическата епоха в България.

Петър Семерджиев е роден в Ямбол през 1917 г.  Заради участието си в комунистическата партия е интерниран в лагерите „Гонда вода“ и „Кръсто поле“ (1941-1942). Бил е политически секретар на Българската работническа партия в Сливен (1943) и партизанин в отряд „Хаджи Димитър“ (март 1944). Участва в установяването на отечественофронтовската власт в Сливен на 9 септември 1944 г.

Семерджиев е най-младият кандидат-член на ЦК на БКП на V конгрес на партията (1948), но след процеса срещу Трайчо Костов е осъден на 15 години затвор (1950) по обвинение, че участва в заговор против властта. Част от присъдата излежава във Варненския затвор, в лагера Белене и в Пазарджишкия затвор. След 1956 г. е освободен, но не е реабилитиран.

През 1973 г. напуска България и емигрира в Израел заедно със съпругата си проф. Ема Герон. Там развива активна емигрантска дейност, а политическите му коментари редовно са излъчвани по Би Би Си. Това го превръща в един от най-изявените противници на комунистическата власт в България, която прави неуспешни опити да го компрометира и ликвидира чрез Държавна сигурност.

Автор е на книгите „Георги Димитров – мит и действителност“, „Процесът „Трайчо Костов“, „Никола Петков“, „Македонското движение“, „Нищожество в доспехи на величие“ (за белите петна в биография на Тодор Живков), „Народният съд в България 1944-1945 г.“, двутомната „Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България“.

„Спомените” излизат едва след смъртта на Петър Семерджиев през май 2008 г. в Ерусалим. Основна заслуга за това имат неговата съпруга проф. Ема Герон и проф. Юлия Мутафова-Заберска.