Сайтът Държавна сигурност.com продължава да попълва своята електронна библиотека, като започва всяка неделя да представя по една книга, свързана с комунистическото минало. Тази неделя отделяме внимание на книгата на Петър Семерджиев „Истината за Георги Димитров”.

Определено мога да кажа, че „Истината за Георги Димитров” на Петър Семерджиев достига късно до българските читатели. Причините за това са две. Първата е невъзможността неговите книги, написани в емиграция, сред които и тази посветена на личността на Георги Димитров, да бъдат разпространявани в НРБ до 1989 г.

И втората причина е забравата, на която е обречен Петър Семерджиев след промените в България и изолацията, в която той продължи да живее в Израел. Дотогава Семерджиев предпочита някои от неговите ръкописи да бъдат издавани от приятеля му емигрант Иван Гаджев и по обясними причини тези книги останаха ограничени до по-широката българска аудитория.

Едва след смъртта на Петър Семерджиев през май 2008 г. голямо издателство като „Сиела” издаде неговите „Спомени”, а след това и „Истината за Георги Димитров”. Разбира се, основна заслуга за появяването на тези две книги има съпругата на Семерджиев проф. Ема Герон (също покойница), която до февруари 2011 г. продължава да събира и обработва ръкописите на съпруга си с помощта на близката на семейството проф. Юлия Мутафова – Заберска.

Въпреки че хората в България, които се интересуват от комунистическото минало, могат да се докоснат до написаното от Петър Семерджиев за Георги Димитров с около 45 години закъснение, без съмнение те ще открият много ценен източник за личността на един от провъзгласените от комунистическата пропаганда „вождове и учители” на БКП и комунистическото движение. .

Без съмнение книгата „Тиранията” – жертви и палачи на проф. Диню Шарланов е едно от първите важни документални свидетелства, появили се в първите години след рухването на комунизма в България.

Това е втората негова книга, публикувана през 90-те години (първата е „Българската гилогина. Тайните механизми на народния съд” (1994) в съавторство с Поля Мешкова, която сайтът също ще представи).

Редно е да отбележа, че Диню Шарланов е един от първите изследователи, които работят с архива на Държавна сигурност след промените.

Трудът хвърля значителна светлина върху чистката в българското общество и елит, започнала непосредствено след 9 септември 1944 г. в окупираната от Съветската армия България.

Проф. Шарланов посочва във въведението:

„Има събития в нашата най-нова история, които винаги ще ни съпътстват и с болка ще ни напомнят за себе си. Такива са събитията, които протичат в драматичните години на налагане на комунистическата тоталитарна система у нас след септември 1944 г. Поколение след поколение ще обръщат поглед към тях и с учудване и срам ще питат: нима това е възможно?

И наистина те ще имат основание за това грозно време на масови убийства, на изпращане на хиляди хора в лагери и изселване, на лишаване от елементарни граждански права на стотици хиляди други. Така целенасочено тираните създават социален климат на страх и на лична политическа изолация. И всичко това се извежда като основна задача на БРП (к) и се облича в държавна политика.

По същество обаче то влиза в остро противоречение с народопсихологията на българина, защото се въвежда една нетрадиционна обществена система с насилие и по волята на чужда държава.”

Иво Инджев е журналист и публицист. Работил е като кореспондент на БТА в Бейрут (1983-1987). След промените е директор на БТА (1990-1993), главен редактор на в. „Експерс” (1993-1994) и на в. „Демокрация” (1994-1995).

Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти (1994-1996). Коментатор на радио „Свободна Европа” (1995-2000). Водещ на публицистичното предаване „ В десетката” в Би Ти Ви (2000-2006). Заместник председател на Комисията по етика в електронните медии в България. Поддържа един от най-популярните блогове (ivo.bg).

Носител на наградата на БХК „Човек на годината” (2010). Автор е на книгите „Мълчанието е злото” (2009), „Президент на РъБъ” (2010) и „Течна дружба” (2011). Тази неделя сайтът Държавна сигурност.com представи последната му творба. Това е поводът за разговор с автора й.

Винаги съм харесвал книгите, чиито автори още в началото изясняват своята позиция, мотивират критичния си поглед и защитават тезите си аргументирано.

Противно на онези изследователи с претенции за научност, които все гледат да се дистанцират във времето, за да изглеждат обективни и безпристрастни, а накрая ти предлагат историята или с премълчани факти, или с интерпретацията на собствената им зле прикрита идеологическа обремененост.

Книгата „Течна дружба” на Иво Инджев е смел и открит поглед към основни истини от нашето минало и настояще, както своя автор.

Неговата безкомпромисна публицистика няма нищо общо с по-голямата част от обременената от цензура и автоцензура журналистика. Вероятно, защото е свободен и независещ от конюнктурата човек, който е имал куража да е един от малцината, откъснали се сами и на глас от минали зависимости.

В първия момент заглавието на книгата може да предизвика различни асоциации и дори учудване. Онези, които обаче познават автора знаят, че той е останал верен на умението да играе с думите, така както го правеше през 90-те години в своите коментари в „Статията на Свободата” като главен редактор на в. „Демокрация” и както го прави днес в своя популярен блог (ivo.bg).

Заглавието е естествено продължение на предишните книги на публициста – „Мълчанието е злото” (2009) и „Президент на РъБъ” (2010).

„Течна дружба” не е само каламбур на „вечна дружба”, а и ехо от комунистическата пропаганда от епохата на тоталитарния режим, наложен в България с помощта на съветския ботуш. Ехо, чиито различни превъплъщения чуваме постоянно около себе си като част от българската действителност. .