ПАМЕТ -
Инициативи
|
Написано от Христо Христов
|
Вторник, 20 Септември 2011 11:24 |

Веднага след официалната част на откриването на Музея на социалистическото изкуство в понеделник, 19 септември 2011 г. сайтът Държавна сигурност.com потърси мнението на министъра на културата Вежди Рашидов за предизвикващото недоумение название на музея. Въпросите зададе Христо Христов.
Г-н министър, защо за името на музея не е използвана исторически вярната терминология и вместо тоталитарно е избрано социалистическо?
- Вижте, думата тоталитарно значи всеки, който има диктаторски манталитет. Новата демокрация също има стоите диктатори. Няма как да издиря бюст на Ахмед Доган да го сложа тук в музея. Така че така се разширява понятието. Тоталитарно управление се отнася за хора, които имат авторитално поведение и режим. И не обхваща само период, който може да продължи много дълго. Това, което казвате е много хубаво. В България може би трябва да се направи и един музей на тоталитарните управляващи лидери и сигурно ще стане един много интересен музей. Като се започне от царско време до сега.
Да, но терминът социалистически е наложен и използван от БКП, с който комунистическата партия обясняваше преходния период от капитализъм към комунизъм.
- В музея се съхраняват неща, които касаят само един определен период и то идеологически, защото идеологията е социализмът.
Комунизмът, ако трябва да бъдем точни.
- Добре, може да кажем и Христос, защото и той проповядва почти комунизъм. Все едно как го наричаме. Въпросът е, че това е идеология на един период, който сме го живели. А тоталитарно – много е широко понятието, то продължава и до днес.
Възможно ли е страницата за комунизма да отиде в музеите без да се познава историята? Това изкуство как може да бъде разбрано без да се познава историята на комунизма?
- Историята трябва да се пише от историците и познанието е много важно нещо. Някои хора трябва да имат своята мисия. Но това, което е важно, което днес откриваме тук, е това, което носи паметта на времето. Паметта носи паметта и на поколението.
Предвидено ли е евентуално място за Паметника на съветската армия?
- Вижте, тези решения ги взима друг, аз правя музеите като министър на културата. Ако го свалят – разбира се. Ето тази поляна я виждате, така ще го експонирам, че няма да има проблем. . |
ПАМЕТ -
Инициативи
|
Написано от Христо Христов
|
Понеделник, 19 Септември 2011 19:33 |

Двадесет и една години след свалянето на петолъчката на Партийния дом в центъра на столицата, символът на комунизма в България влезе в музей. Откриването му събра цялото министерско „войнство” начело с премиера Бойко Борисов.
Новата обществена придобивка, която обаче носи странно име Музей на социалистическото изкуство, е част от модерна сграда на Министерството на културата на ул. „Лъчезар Станчев” № 7 в кв. „Изгрев” срещу столичния КАТ. Освен на музея тя става нов дом и на няколко структури на Министерство на културата: Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”, Националния институт за недвижимо културно наследство, „Реставрация” ЕАД, Регионалния център за опазване нематериалното културно наследство на Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, депа на Националната художествена галерия.
Музеят се състои от скулптурен парк с територия от 7500 кв. м, където в момента са изложени 77 произведения на монументалната скулптура. Именно там са намерили място петолъчката от бившия Партиен дом и внушителния паметник на Ленин, който до 1990 г. се издигаше на мястото на днешната метространция „Сердика”. От 2001 г. там вече се издига символът на съвременната българска столица „Света София”.
Експозицията в изложбената зала е разположена на площ 55 кв. м. и показва 60 произведения на живописта и 25 творби на кавалетната пластика. Автори на творбите са известни художници, тровели след 9 септември 1944 г.
Музеят разполага и видеозала, където ще бъдат проектирани документални филми от епохата на комунизма. Открит е и сувенирен магазин с автентични предмети от този период, както и със съвременни сувенири.
„Комунизмът и социализмът отиват там, където принадлежат – в историята”, заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков при откриването на музея. Според него такъв музей няма в цяла Източна Европа, с изключение на Будапеща, където е изложена само скулптурна експозиция. „Сега затваряме една страница на българската история и комунизмът отива там, където му е мястото – в музея. България вече се отърсила от него и върви напред”, добави Дянков.
„Този музей е трябвало да бъде направен много отдавна от БСП, за да покаже кое е минало, бъдеще и настояще. Една партия, която не си тачи миналото си няма бъдеще”, заяви премиерът Бойко Борисов. Той обяви в аванс, че на 28 септември Министерският съвет ще реши да дари на БСП паметника на Бузлуджа, както и земята под него, „за да се грижат социалистите за него, а не да си правят PR на наш гръб”. , каза Борисов. Една партия, ако не си тачи миналото, няма и бъдеще, отбеляза премиерът. "Ако след 100-200 години ГЕРБ се срамува от мен, нека да си каже", посочи още Борисов.
Министърът на културата Вежди Рашидов отбеляза, че народ, който не строи музеи, храмове и пътища, няма как да остане в историята. Музеите не са място, където само излагаме картини. Те са място, където съхраняваме историята и паметта за историята. А народ без история е народ без очи”, заяви министърът на културата Вежди Рашидов. Преди да бъде изградена новата сграда на мястото, по думите на министъра на културата, е имало една съборетина. Новият музей струва 3,5 млн. лева, от бюджета на Министерство на културата.
ОЧАКВАЙТЕ ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Защо Вежди Рашидов е избрал името на музея да е на „социалистическото” изкуство – интервю на Христо Христов с министъра. Тоталитарно или социалистическо? Кой е правилният термин – коментар. Фоторепортаж от откриването на музея. От върха на Партийния дом до музея – историята на рубинената петолъчка. . |
ПАМЕТ -
Инициативи
|
Написано от Христо Христов
|
Неделя, 18 Септември 2011 11:40 |
Сайтът Държавна сигурност.com представя фотогалерия от изложбата на Костадин Събев „Лицата на Горянското движение”.
Оригиналите могат да бъдат видяни в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви” на ул. „Московска” №5 в столицата. В петък там беше премиерата на 2-ия том на документалния сборник „Горяните” (1949-1956), издаден от Държавна агенция „Архиви”.
Портретите на Константин Събев, посветени на горяните, нашумяха през последните няколко години заедно с малко познатата не само у нас, но и в Европа история за съпротивата срещу комунизма в България.
Движението на горяните представлява най-продължителната въоръжена съпротива (1945-1956) в страните от Централна и Източна Европа, попаднали под комунистически режим в края на Втората световна война.
С този факт българското общество може само да се гордее, тъй като досега България от епохата на комунизма е известна в световен мащаб като послушния сателит на СССР.
Миналата година в Европейския парламент се проведе конференция „Изстраданата европейска мечта на България – 1944-1989 г.”, организирана от българския евродепутат Андрей Ковачев (ГЕРБ), на която за първи път на такова високо европейско ниво бяха изнесени факти за българската съпротива срещу комунизма, включително и за горяните.
. |
продължава>
|
ПАМЕТ -
Инициативи
|
Написано от Христо Христов
|
Вторник, 05 Юли 2011 13:43 |

След близо 45 години забрава свалената през 1967 г. пиеса „Да се провреш под дъгата” на убития в Лондон от ДС писател Георги Марков отново се завръща на българска сцена.
Сайтът Държавна сигурност.com научи, че тази есен се подготвя нейното поставяне в Народния театър „Иван Вазов”, камерна сцена. Пиесата, чиято премиера се очаква за началото на новия театрален сезон, ще бъде под режисурата на Асен Шопов, който я поставя за първи път през 1967 г. в Театъра на народната армия.
За постановката са привлечени куп известни актьори – Стоян Алексиев (Философа), Валентин Ганев (Учителя), Георги Мамалев (Гърбавия), Васил Михайлов (Акрабов), Руси Чанев (д-р Господов), Петър Попйорданов (Педро), Юлиян Вергов (Доктора) и Марин Янев (Санитаря).
Пиесата „Да се провреш под дъгата” на Георги Марков е авторска драматизация на новелата му „Санаториумът на д-р Господов” (1965).
Нейното действие се развива година преди края на Втората световна война. Мястото е планински санаториум за туберкулозно болни, където пациентите Гърбавия, Учителя, Философа, Доктора и Педро се мъчат да спасят живота на ранена девойка – партизанка, като се противопоставят на действията на Акрабов, бивш фелдфебел и понастоящем техен събрат по съдба, на управителя на санаториума и на търсещите я жандармеристи.
. |
продължава>
|
|
|