|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Инициативи
Началото на съветската окупация на България – 8 септември 1944 г. ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Събота, 08 Септември 2012 18:58

На този ден преди 68 години Червената армия навлиза в България и при военна операция налага съветска окупация. Този ден не се отбелязва по никакъв начин от промените насам, а с него започва една от най-жестоките страници от най-новата българска история.

Миналата година сайтът desebg.com за първи път представи по-обстойно подготовката на окупацията на България и операцията по нахлуването на Червената армия.

Тя протича от 8 до 10 септември 1944 г., като протича без нито един изстрел срещу армиите на 3-ти Украински фронт, които навлизат от територията на Румъния и с десанти от Черно море.

Присъствието на съветски войски продължава до декември 1947 г. и на практика предопределя развитието на страната за следващия близо половин век.

За по-новите посетители на desebg.com сайтът предлага публикуваното миналата година видео по тези тема, което е с участието на актьорите Руси Чанев и Валентин Ганев. То може да бъде видяно – тук.

.
продължава>
 
Почетоха паметта на ликвидираните по заповед на Москва български оръжейници ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Петък, 20 Юли 2012 16:28

Потомци на оръжейниците, създали българската отбранителна промишленост между двете войни 1919-1941 г., и граждани в Казанлък и Сопот почетоха 60-годишнината от ликвидирането на оръжейните специалисти от Държавна сигурност по заповед на Москва.

Инициативата е на Общобългарския комитет „Генерал Иван Вълков” в Казанлък.

„На този ден всяка година се прекланяме пред паметта на оръжейните специалисти, заплатили с живота си създаването на българската отбранителна промишленост”, заяви пред сайта desebg.com Йордан Маринов, председател на комитета.

През 1948 г.  е арестуван ген. Димитър Томов, началник на отдел „Военна промишленост” , а след него и всички началници на държавните военни фабрики - „Арсенал” в Казанлък, ВМЗ в Сопот, Държавните самолетни фабрики в Казанлък и Ловеч, Държавните ремонтни работилници в Карлово и София.

Петимата директори са съдени от специален военен съд с председател ген. Димитър Димов, съветски политимигрант. На смърт са осъдени трима души, а останалите на доживотен затвор. .

продължава>
 
Президентът Росен Плевнелиев подкрепи идеята за музей на Държавна сигурност ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Сряда, 04 Юли 2012 17:12

Президентът Росен Плевнелиев е лансирал идеята за създаване на музей на Държавна сигурност в България по време на срещата с президента на Германия Йоаким Гаук.

Българският държавен глава е на двудневна официална визита в Германия.

Това стана ясно след срещата му с германския си колега. Един от въпросите, които двамата президенти са обсъдили, е пътят за преосмислянето на комунистическото минало.

Според Плевнелиев създаването на музей на Държавна сигурност може да се реализира до две години.

Президентът едва ли може да намери по-удачен привърженик за подкрепа на подобна идея в лицето на германския президент Йоаким Гаук, който е известен като правозащитник в бившата ГДР и първият ръководител на германската служба за разкриването на архивите на ЩАЗИ. Той е и горещ поддръжник на създаването на последователна държавна политика в Германия за справяне с наследството на комунистическото минало чрез изследването и прочита на архивите на репресивните служби от ерата на комунизма.

Самият пастор Гаук е гостувал неколкократно в България през последните години в качеството си на експерт в отварянето на досиетата и винаги е давал своята подкрепа на процеса за отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност.

Идеята за създаването на музей, който да даде представа за репресивния характер на ДС, беше лансирана от председателя на Държавна агенция „Архиви (ДАА) Мартин Иванов през 2011 г. Музеят ще бъде в подземията на държавните архиви на ул. „Московска” 5 в столицата, които навремето са използвани като арест от Държавна сигурност, а впоследствие и от милицията.

„Безкрайно съм щастлив, че идеята получи политическа подкрепа в лицето на президента Росен Плевнелиев”, коментира пред сайта desebg.com Мартин Иванов. Той посочи, че от 10 месеца ДАА работи по реализирането на проекта. По думите му фондациите „Конрад Адеануер” и „Отворено общество” вече са подкрепили финансово проекта за изработването на идейния и архитектурен план.

„Музеят условно ще бъде разделен на две части. Първата, която ще заема около 35 процента от площта, ще представлява автентични помещения – килии на ДС, чрез които ще се възстанови духа и атмосферата в подземията на Държавна сигурност”, посочи още Мартин Иванов. Останалите 65 процента от площта, с която ДАА разполага, ще бъде използвана за експозиции, които ще разкриват различни аспекти от дейността на репресивния апарат на БКП срещу българското общество през годините на тоталитарния комунистически режим.

Директорът на държавните архиви се надява, че властта ще финансира изграждането на музея. „Длъжни сме реализираме такъв проект, тъй като това е морален въпрос за обществото. То трябва да познава своето минало, за да не се повтаря”, заяви Мартин Иванов.

Президентът Росен Плевнелиев е вторият висш държавник, който се обявява за реализирането на подобен музей. Преди него идеята беше подкрепена от министъра на външните работи Николай Младенов в началото на тази година по време на правителственото заседание, на което МС прие становище в подкрепа на закона за досиетата по делото в Конституционния съд, заведено по казуса на бившия посланик и агент на ДС Стоян Сталев.

През 2011 г. с подкрепата на правителството министърът на културата Межди Рашидов успя да осигури финансирането на музей, който първоначално трябваше да бъде Музей на тоталитарното изкуство, но беше открит като Музей на социалистическото изкуство, поради което беше силно критикуван за подмяната на историческата истина.

В него са изложени предимно скулптори и произведения на изобразителното изкуство от периода на комунистическия режим и на практика музея по никакъв начин не може да претендира, че показва всички аспекти на изкуството по времето на тоталитаризма в България.

.
 
Художникът Младен Младенов: С пиесата „Да се провреш под дъгата” Георги Марков стигна Достоевски ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 18 Юни 2012 11:07

Представям ви интервю с художника сценограф Младен Младенов. Роден през 1932 г. в София той завършва живопис през 1958 г.

Бил е част от постановъчния екип на повече от 250 спектакъла в редица театри в столицата и страната в близо 45-годишната си театрална кариера.

Работил е с режисьорите Юлия Огнянова, Леон Даниел и Вили Цанков, Асен Шопов, Коко Азарян, Красимир Спасов, Борислав Чакринов, Стоян Камбарев и др. Особено високо е оценена работата му в бургаските постановки „Чудак” и “Варшавска мелодия”, в пазарджишките „Януари” и „Голямата печалба”, в пловдивската „Олимпий или реквием за приятеля”, в пернишката „Опит за летене”, в софийските „Хамлет”, „Последен срок”, „Завръщане у дома”.

Художник е на игрални и телевизионни филми, между които дебютния за него и Вили Цанков – „Между релсите”, спечелил награда във Венеция. С Азарян е поставял Радичков в Полша и в Югославия. В съавторство е написал десетина драматизации и две книги. Неотдавна беше отличен и с наградата „Златен век” на Министерството на културата за цялостно творчество.

Към Младен Младенов ме насочиха актьорите Руси Чанев и Валентин Ганев, които участват в новата постановка на пиесата „Да се провреш под дъгата” на Георги Марков в Народния театър.

Младенов е сценограф на пиесата, поставена за първи път през 1967 г. в Театъра на Народната армия. Той се отзова на поканата ми да даде интервю за desebg.com. Използвам срещата с ценния си събеседник, за да опише  не само историята със спирането на „Дъгата”, но и процесите и обстановката в творческите среди през годините на комунизма в България.

.
продължава>
 
Стефан и Таня Стоянови: От архивите на Държавна сигурност разбрахме задкулисното й присъствие в живота на Радой Ралин ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Петък, 15 Юни 2012 07:06

От няколко години близките на големия български сатирик Радой Ралин се опитват да „реставрират” изчезналото досие на твореца.

Защо го правят и възможно ли е това? Какво в крайна сметка откриват в архивите на репресивния апарат на БКП?

Сайтът desebg.com публикува интервю с по-малкия син на Радой Ралин Стефан Стоянов и съпругата му Таня Стоянова. В него те разказват за перипетиите, за преживения шок, знанието и информацията, която са получили в лабиринта от архиви на Държавна сигурност в опита да възстановят унищожената през януари 1990 г. разработка „Козел” срещу твореца на Шесто управление на ДС.
Проучването им предстои да бъде отпечатано в книга от издателство „Изток-Запад”.


Кога разбрахте, че Радой Ралин има досие и проявихте интерес към тези документи?

Стефан Стоянов: - Ще започна по-отдалеч. Приживе, още преди да падне Берлинската стена, баща ми се опитваше да ни предпази по свой си начин от ушите и очите на Държавна сигурност. Например той ми казваше да бъда по-внимателен при контактите с някои хора, с които аз общувах – хипари, пънкари. Казваше ми: „Защо ги мъкнеш вкъщи тези ченгета?” Тогава аз си мислих, че това е някаква негова параноя.

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 51 52 53 54 55 56 57 58 59 Следваща > Край >>

Страница 53 от 59
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов