Граждани на Ловеч и гости от страната за пореден път засвидетелстваха почитта си към паметта на жертвите на комунизма в концлагера край града, печално известен като „Слънчев бряг” и просъществувал в периода 1959-1962 г.

Въпреки силният вятър и студеното време днес те за 23 път от 1990 г. насам участваха в превърналото се през годините на прехода традиционно шествие, организирано от местния СДС. Поклонението е емблематично за отношението на гражданството на Ловеч към жертвите на репресивния режим на БКП и с ежегодното събиране на каменната кариера на някогашния лагер в края на месец март те се прекланят пред жертвите му.

Днес в Ловеч ще бъдат почетени жертвите на комунистическия лагер „Слънчев бряг” с традиционно шествие до каменната кариера край града, което местният СДС организира всяка последна събота на месец март.

Поклонението, в което се включват не само представители на различни политически организации, но и Българската православна църква в лицето на Ловчанската митрополия, а също така и много граждани, е уникално за страната, тъй като се провежда всяка година през прекъсване от 1990 г. насам.

По този начин различни поколения хора от Ловеч и страната отдават почит към жертвите на комунизма и към онези над 1500 души преминали през ада на лагера край града.

На каменната кариера Ловчанският митрополит Гавриил ще отслужи панихида в памет на жертвите на комунизма.

Сайтът desebg.com за втора поредна година ще ви направи съпричастни към инициативата на хората в Ловеч с репортаж от мястото на събитието.

Как миналата година протече шествието – вижте видео тук.
Фотогалерия от поклонението през март 2012 г. – вижте тук.

Части от разследването на журналиста Христо Христов от книгата му „Секретното дело за лагерите” може да прочетете тук:

Колкото и изненадващо да звучи темата за сталинизацията и последвалия период на „размравязане” през 40-те и 50-те години на XX век в България може да намери актуални паралели и логични изводи със сегашната ситуация в страната. Пример за това колко полезен учител може да е историята дава председателят на Държавна агенция „Архиви” доц. Мартин Иванов. Той отговаря за въпроси на сайта desebg.com по повод общия проект с комисията по досиетата за изследване на периода на десталинизация в България, по който двете институции подготвят научна конференция, изложба и документален сборник.

Г-н Иванов, важно ли е обществото и особено за по-младите хора, които  днес протестират, да знаят какво се е случило в близкото минало, и за един такъв период като сталинизацията и годините на развенчаване на култа към личността след смъртта на Сталин през 1953 г.?

- Днес, докато пътувах, слушах по радиото речта на президента Росен Плевнелиев в Народното събрание (интервюто е взето на 27 февруари 2013 г., когато държавният глава направи специално обръщение в парламента, б. а.). Направи ми впечатление, че той завърши първата част от изявлението си с това, че историята трябва да се познава, тъй като има очевидни спекулации с миналото.

Води ли носталгията по социалистическото минало до възраждане на авторитарни практики? Този въпрос дискутираха социолози, политолози, историци и студенти на кръглата „От носталгия към реставрация” в Нов български университет (НБУ) в сряда.

Доц. Момчил Баджаков от департамент „Политически науки” в НБУ, един от организаторите на форума, заяви пред desebg.com, че е бил провокиран от опита да се реставрира името на Людмила Живкова на международна конференция в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 2012 г., съпътствана от обществен скандал.

Според него  с налаганата през последните десетина години носталгията към социализма вече се е навлязло в нов етап, който води до реставрация на определени процеси, личности и паметници и символи от епохата на комунизма. Той открои създаването на Музея на социалистическото изкуство.

„Наскоро видях нова паметна плоча на Димитър Благоев във Велинград. На три километра от Кюстендил може да видите нова месингова табела с надпис „Владимир Илич Ленин”, поставена в едно село на пресечки на улиците „Георги Димитров” и „Владимир Поптомов” – виден комунистически терорист. Другаде в селски кръчми може да видите червени сърп и чук с портрети на функционери на БКП по стените”, посочи доц. Баджаков.