Преди 60 години източногерманското министерство на Държавна сигурност e изселило хиляди граждани от пограничните области на ГДР. Това разкриха наскоро разсекретени архиви на ЩАЗИ.

През 50-те години световната политика се намира под знака на Студената война, а на предния фронт са двете германски държави. Тук се срещали двата лагера – на западните сили, ръководени от САЩ, и на Източния блок – ръководен от СССР. Вътрешногерманската граница е част от линията разделяща двете омразни системи, и в същото време място за връзка между двете Германии – източната и западната. През очите на източногерманското ръководство тя се възприемала като опасност, срещу която режимът се противопоставил чрез изграждането на различни гранични устройства.

През  май 1952 г. на вътрешногерманската граница е обособена около 5 километра широка зона за сигурност. И от източногерманското министерство на Държавна сигурност започнало специална операция под името „Паразит”, за принудителното изселване на хиляди източногерманци от така формираната зона за сигурност.

Сайтът desebg.com публикува строго секретно споразумение между МВР на Народна република България и Министерството за държавна сигурност на Германската демократична република.

Документът е от 1974 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов и  министъра за държавна сигурност на ГДР Ерик Милке.

Споразумението урежда обмена на оперативна и агентурна информация между двата апарата за сигурност на БКП и Германската единна социалистическа партия, както и провеждането на съвместни операции в различни направления.

Споразумението е сключено две години, след като МВР сключва първия по рода си договор за сътрудничество с КГБ. За разлика от него споразумението с ЩАЗИ не е обвързано с конкретен срок, а е безсрочно.

Документът е разповерен за първи път от  МВР през 2004 г. по мое искане при работата ми с архивите.

Две години по-късно, през 2006 г., получих изключително ценен автограф върху копие на споразумението на немски език от бившия председател на федералната служба за архивите на бившето министерство на държавната сигурност на ГДР (1990-2000) пастор Йоахим Гаук и настоящ президент на Германия.

В разгара на скандала с досиетата през 2006 г., когато в крайна сметка тройната коалиция беше притисната да приеме закон за достъп до архивите на ДС, пастор Гаук беше пристигнал за участието в конференция, за да сподели своя опит, организирана от фондация „Конрад Аденауер”.

.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува секретна заповед на председателя на Комитета за Държавна сигурност (КДС) ген. Ангел Солаков за подбор и подготовка на слушатели в школите на КГБ в СССР от 1968 г.

Официалното изпращане на кадри на българската Държавна сигурност за обучение в съветските тайни служби датира от 1949 г. и през следващите десетилетия непрекъснато се развива.

Документът разкрива някои проблеми в процеса на обучение в края на 60-те години, което е наложило приемането на специална заповед на председателя на КДС в тази връзка.

В секретната заповед са поставени редица изисквания за здравословното състояние на кадровите служители на ДС, както и за тяхната езикова и оперативна преподготовка. .

От изследването на архивете на ЩАЗИ се установява, че над 3 000 са неофициални сътрудници на източногерманската Държавна сигурност, които са шпионирали само във ФРГ.

За шпионската дейност в източногерманското министерство на Държавната сигурност е отговарял главен  отдел А.

Под прицела на външното разузнаване са попадали особено секретарките в различните министерства, съюзи или партии.

На щат в тази структура са се водили над 4 600 служители, около 13 400 неофициални сътрудници в ГДР и почти 1 500 във федералната република. Тези данни бяха частично изнесени още по време на кръглата маса през 1989-1990 г..

При това много от документите са били унищожени. До 1986 г. отделът е бил под ръководството на Маркус Волф, а след това на неговия наследник Вернер Гросман.