Президентът Росен Плевнелиев не е включен от Конституционния съд (КС) като заинтересована страна по делото, с което ще се реши дали България ще остане една от малкото бивши комунистически страни, в които престъпленията на тоталитарния режим на БКП няма да се преследват с удобното оправдание, че е изтекла давността или не.

Това стана ясно от определението на КС, публикувано на уеб страница на съда (изтекли определението - ТУК).

 С определението на 10 март 2016 г. КС е допуснал за разглеждане по същество искането за главния прокурор Сотир Цацаров, с което на 22 декември 2015 г. той сезира съда да бъдат обявени като противоконституционни текстовете в Наказателния кодекс за отпадането на давността за престъпленията на комунистическия режим, приети от 43-то Народно събрание през септември 2015 г.

Неосъществената декомунизация, липсата на лустрация и късното отваряне на досиетата са основните причини 25 години след  края на тоталитарна комунистическа режим и началото на демокрацията по-голямата част от българското общество да оценява прехода като неуспешен.

 Тази теза изрази разследващият журналист и основател на сайта desebg.com Христо Христов по време на обществената дискусия „Българският преход и Държавна сигурност”. Инициативата беше е организирана от фондация „Контрад Аденауер” и Национален граждански форум „Българка” и се проведе в сряда (5 ноември 2014 г.) в София.

 „С неосъществяването на тези три стъпки беше дадена възможност на лицата пряко свързани с комунистическата диктатура да заемат ключови места в политиката, икономиката, в държавното и местно управление”, посочи Христов.

Законопроект, който цели въвеждането на лустрация на сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в държавната и общинска администрация и в някои ключови сектори, внесоха в Народното събрание депутати от Синята коалиция, научи desebg.com.

Така след приемането на Закона за лустрацията през февруари 2012 г. в Румъния и обсъжданията за приемането на такова законодателство в Македония лустрационната вълна стигна и до българския парламент.

Според законопроекта, чието пълно заглавие е Закон за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности, за срок от 10 години лицата, сътрудници на ДС и разузнавателните служби на БНА, не могат да заемат ръководни постове на следните позиции:

С атакуването пред Конституционния съд на приетото от парламента отпадане на давността на престъпленията на комунистическия режим главният прокурор Сотир Цацаров участва в рекомунизацията на България.

До това заключение стигнаха участниците в кръглата маса „За справедливостта няма давност”, която се проведе днес в София. Нейни съорганизатори бяха Съюза на репресираните от комунизма „Памет” и правозащитната Федерация „Справедливост – България”.

Участниците във форума изразиха мнение, че искането на главния прокурор за обявяване противоконституционността на поправките в Наказателния кодекс, които отвориха възможността за преследване на престъпления при комунизма, е в разрез с всички демократични принципи и справедливост, към които българското общество се стреми през последните 26 години в България.