Сайтът desebg.com препечатва интервю с разследващия журналист Христов на главния редактор на Faktor.bg Стойко Стоянов. „Декомунизацията беше само предизборен плащ, избирателите на дясното бяха жестоко излъгани. Още дълго България ще гази в поскомунистическото блато. Черна дупка в закона за досиетата остава скрити комунистическите агенти в енергетиката”, казва пред Faktor.bg издателят на специализираните сайтове desebg.com, agentibg.com и pametbg.com.

Г-н Христов, миналата седмица полското правителство обяви проект да намали пенсиите на агентите и офицерите работели за тайните служби по времето на комунизма, какъв е смисълът от тази санкция, какъв знак дават поляците на страна като България?

– Надявам се този законопроект да бъде приет от полския парламент. За тази идея в Полша се говори от няколко години. Може би сега управляващите имат мнозинство, за да я реализират. Смисълът за една такава страна като Полша, която уважава своята история, е стремеж да се постигне справедливост по отношение на лицата, свързани с репресивния апарат на полската комунистическа партия.

С атакуването пред Конституционния съд на приетото от парламента отпадане на давността на престъпленията на комунистическия режим главният прокурор Сотир Цацаров участва в рекомунизацията на България.

До това заключение стигнаха участниците в кръглата маса „За справедливостта няма давност”, която се проведе днес в София. Нейни съорганизатори бяха Съюза на репресираните от комунизма „Памет” и правозащитната Федерация „Справедливост – България”.

Участниците във форума изразиха мнение, че искането на главния прокурор за обявяване противоконституционността на поправките в Наказателния кодекс, които отвориха възможността за преследване на престъпления при комунизма, е в разрез с всички демократични принципи и справедливост, към които българското общество се стреми през последните 26 години в България.

Сайтът desebg.com ви предлага интервю с председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов, който отговаря на въпроси, свързани с отменените от Конституционния съд (КС) лустрационни текстове в Закона за радио и телевизия, както и опитите на управляващата БСП да върне действието на параграф 12 в закона за досиетата.

Г-н Лозанов е известен медиен експерт и общественик, доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и не на последно място инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ през 2006 г. за доброволно отваряне на досиетата на журналистите, допринесла за приемането на настоящия закон за достъп до документите на комунистическите тоталитарни служби и разкриването на техните сътрудници.

Г-н Лозанов, миналата седмица КС отмени единствена действаща лустрационна бариера в българското законодателство в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), забраняваща на сътрудници на ДС да заемат постове в управител на Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и СЕМ. Какъв е коментарът ви?

Който контролира миналото, контролира бъдещето. Едва ли може да се намери по-вярна сентенция от тази на Оруел, с която да се аргументира огромното значение за опознаването на затворената в архивите на комунистическите тоталитарни служби информация.

Ще добавя и констатацията на политолога Иван Кръстев, че преходът ще завърши с отварянето на досиетата, която той направи в средата на отминалото десетилетие, за да подчертая този важен процес.

Не е никак случайно, че зависимостите от комунистическото минало намериха най-продължително изражение именно в досиетата на ДС. В първите години на прехода към демокрация в България беше формиран нов политически елит, бяха сменени тоталитарните институции, беше изработено нова Конституция и подменено законодателството от комунистическата епоха. Бяха положени и основите на пазарната икономика.

Зависимостта да принадлежиш към ДС

Зависимостта от досиетата обаче продължи цели 16 години. Тази зависимост гарантира разполагането на различни кадри и агенти на ДС на ключови постове в политическия елит, в бизнеса и редица области на обществото.