Правозащитната гражданска организация федерация „Справедливост – България” изпрати протест до Конституционния съд срещу поисканото от главния прокурор Сотир Цацаров обявяване на противоконституционността на приетото от Народното събрание премахване на давността срещу престъпленията на комунизма.

През септември 2015 г. ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС приеха поправка в Наказателния кодекс, с която отпадна давността за престъпления, извършвани в периода 1944-1989 г. Три месеца по-късно вместо да изпълнява закона, в края на декември 2015 г., главният прокурор атакува промяната в Конституционния съд, възползвайки се от правото си да сезира КС.

В протеста си федерация „Справедливост - България” отбелязва, че за престъпления срещу човечеството, повечето от които са престъпленията, извършвани по време на комунистическия режим, няма и не може да има давност.

Сайтът desebg.com ви предлага интервю с председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов, който отговаря на въпроси, свързани с отменените от Конституционния съд (КС) лустрационни текстове в Закона за радио и телевизия, както и опитите на управляващата БСП да върне действието на параграф 12 в закона за досиетата.

Г-н Лозанов е известен медиен експерт и общественик, доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и не на последно място инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ през 2006 г. за доброволно отваряне на досиетата на журналистите, допринесла за приемането на настоящия закон за достъп до документите на комунистическите тоталитарни служби и разкриването на техните сътрудници.

Г-н Лозанов, миналата седмица КС отмени единствена действаща лустрационна бариера в българското законодателство в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), забраняваща на сътрудници на ДС да заемат постове в управител на Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и СЕМ. Какъв е коментарът ви?

Проф. Ханс-Йорк Гайгер е бивш президент на службата за външно разузнаване и контраразузнаване на Германия. Преди това той е познат като първият ръководител (1990-1995) на службата за разформиране на Източно германското Министерство на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ. В тези години е работил с настоящия президент на Германия Йоаким Гаук.

Изгражда службата, която за кратък срок стига до 3000 души персонал. Проф. Гайгер е с богат опит по проблемите с досиетата и тайните служби. Миналата седмица той участва в конференция за парламентарен контрол върху специалните служби в Народното събрание, организирана с подкрепата на Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер”. Ханс-Йорк Гайгер бе любезен да даде интервю специално за сайта desebg.com.

Проф. Гайгер, какво беше наследството на ЩАЗИ, което заварихте в Източна Германия?

- През 1990 г. намерихме 204 км досиета на ЩАЗИ, които бяха сравнително съхранени, но една голяма част от тях бяха умишлено разбъркани от самата ЩАЗИ. Освен това в един бункер в централата на ЩАЗИ в Берлин открихме 10 000 чувала с унищожени досиета. Те бяха нарязани на ситни парченца.

Благодарение на една компютърна програма ние успяхме впоследствие да „излъжем” ЩАЗИ. Чрез тази програма възстановихме нарязаната хартия и тези унищожени досиета. В тях открихме важни материали на ЩАЗИ, едни от които се отнасяха за атентата на Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен

Много важно беше в този начален период след 1989 г. да бъде обяснено на германското общество какво е правила ЩАЗИ. Защото разкриването на това, което се е случило в миналото е най-добрият начин за прекъсване на властта на тоталитарните режими. Затова много държах всеки гражданин в Германия да има право на достъп до собственото си досие. Така вече ЩАЗИ не можеше да дърпа тайно конците и още веднъж да използва своята власт чрез досиетата срещу отделни личности.

Една от рецептите за справяне с наследството на тоталитарното минало е да се проведе лустрация на сътрудниците на ЩАЗИ. В България не беше направена такава лустрация. Какво мислите по този въпрос?

- Мисля, че решението за Германия беше правилно за страната, защото не може да се очаква от гражданите да възприемат, че някой, който преди това е работил против своя народ, ще може да изпълнява важни държавни функции. Това решение, както преди и сега продължава да действа и е прието добре от обществото.

Полското правителство огласи решение за намаляване на пенсиите на 32 000 бивши офицери от разформированата комунистическите тоталитарни служби.

Законопроектът предвижда досегашните относително високи пенсии тази група пенсионери да бъдат сведени до средната за страната пенсия, която се равнява на около 400 евро.

„Желаем общественото чувство за справедливост да спечели. Няма подкрепа в обществото към офицерите от репресивната тайна полиция да получават такива суми за това, че са задушавали свободата и независимостта на страната ни”, заяви вътрешният министър Мариуш Блашчак, цитиран от Ройтерс.

„Така решаваме проблем, който не е бил решен от години”, обясни той на пресконференция във Варшава, обявявайки пенсионната реформа в системата на МВР във вторник (12 юли 2016 г.).