Множество от граждани, репресирани, общественици, българки емигранти и политици се събраха днес пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК, за да отдадат почит към паметта на загиналите по време на тоталитарния комунистически режим.

По този начин част от българското общество изразява своето отношение към датата 9 септември 1944 г., на която с помощта на Червената армия в България властта е дадена в ръцете на БКП.

Днес се навършват 68 години от този ден, който поставя България за близо половин век в зависимост от съветската система и я превръща в част от Източния блок.

Панихида отслужиха Неврокопският митрополит Геласий и отец Александър от алтернативния синод на Софийския митрополит Инокентий.

Организатор на традиционното от 1999 г. поклонение пред най-големия Мемориал на жертвите на комунизма в страната са представители на Съюза на репресираните от комунистическия терор.

Сред дошлите да сведат глави в памет на жертвите бяха Стоян Груйчев, бивш зам.-кмет на общината и един от инициаторите за създаването на Мемориала, бившият конституционен съдия Станислав Димитров, Юлия Берберян, публицистът Стоян Райчевски, новият председател на СДС Емил Кабаиванов, депутатът от ДСБ Иван Иванов и др.

Българският политически и обществен елит пропусна да покаже, че уважава собствените си парламентарни решения и да даде пример на обществото за принадлежност към политика на Европейския парламент за изграждане на обща европейска памет.

Това пролича в Европейския ден за възпоменание на жертвите на националсоциалистическите и комунистическите тоталитарни режими – 23 януари.

Единствено евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), който от началото на тази година е зам.-председател на Комисията по външна политика на Европейския парламент, присъства като политическо лице на възпоменанието пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим пред НДК.

Неговото присъствие не е изненада. Той е последователен в изясняването на истината за близкото минало. През 2010 г. Андрей Ковачев организира в Европейския парламент конференция за българската съпротива срещу комунистическия режим, подкрепя сайта desebg.com, финансира разпространението на dvd филма „Горяни” на Атанас Киряков.

Освен евродепутата на поклонението уважиха председателят на Държавна агенция „Архиви” Мартин Иванов, бившият зам.-кмет на София Стоян Груйчев и бившият депутат Дянко Марков. Множеството се допълваше от репресирани, граждани и журналисти.

Европа днес почита паметта на жертвите на нацисткия и комунистическите тоталитарни режими. За трети пореден път той ще бъде отбелязан и в България.

В 18 ч. Съюзът на репресираните, политици и представители на държавни институции ще поднесат венци и отдадат почит пред Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК. Миналата година във възпоменанието участва председателят на Народното събрание Цецка Цачева.

На този ден преди 73 години Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

За първи път датата 23 август да се чества като Ден на жертвите на сталинизма и нацизма е предложена през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага. На форума се приема т. нар. Пражка декларация.

В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

През септември 2008 г. Европейският парламент прие декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. .

Преди една година, на 28 юли 2012 г., ни напусна Дими Паница – един от най-големите филантропи, които България е имала след промените.

Неговото щедро сърце спря да бие в Париж на 80-годишна възраст.

Той е роден през 1930 г. в София. На 18-годишна възраст, през 1948 г. по време на терора на БКП той успява да напусне България. „Спасихме се благодарение на застъпничеството на норвежкото правителство, което ни даде поданство, тъй като преди войната баща ми –  банкер и финансист, беше и почетен консул на посолството на Норвегия", спомня си Паница.

Следва трудният път на емигранството – първо Франция, където "баща ми стана счетоводител в една фабрика, майка ми правеше шапки, а аз започнах да работя в една банка – помощник на помощник на помощника на помощник-касиера", а след това Америка.

Член е на емигрантската организация “Свободните българи" заедно с приятелите си от детинство Евгени Силянов и Стефан Груев. По препоръка на приятел на брат му през 1952 г. започва да чиракува в списание "Рийдърс дайджест", където работи 42 години и изкачва всички стъпала на журналистическата кариера, като стига до поста зам.-главен редактор (1985).

Женен е за французойката Ивон Фуркад. Приживе Дими твърдеше, че голямата му мечта в живота се е сбъднала: "Дойде денят, в който се завърнах в България!"

Той е един от най-активните български емигранти с огромен принос към утвърждаване на демократичните процеси, а също така и на гражданското общество.

След промените през 1989 г. чрез основаната от него и съпругата му фондация „Свободна и демократична България” развива активна дейност – организира конференции, спонсорира издаването на книги, отпуска стипендии, провежда семинари с чуждестранно участие по проблемите на демократичното управление, парламентаризма и местното самоуправление. Подпомага БАН (прадядо му Иван Евстатиев Гешов е неин дългогодишен председател). .