Днес, 6 януари 2014 г., се навършват 14 години от смъртта на Илия Минев, политическият затворник с най-дълъг престой зад решетките по време на комунистическия режим.

Годишнината от неговата кончина не се отбелязва по никакъв начин. Само случайни минувачи се спираха пред паметника му в София, видя desebg.com. Основателят на  Независимото дружество за защита на правата на човека по времето на комунизма днес е забравен, точно толкова, колкото през 2000 г., когато почина, оставен в мизерия в старчески дом в Пазарджик.

Както и други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление и Илия Минев е забравен, а неговото дело не е известно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време на комунизма.

Роденият през 1917 г. Илия Минев е арестуван като активист на легионерите още на 10 септември 1944 г. от Държавна сигурност. Освободен е, но през 1946 г. отново по обвинение, че  „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. Осъден е на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет — Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористически действия.

В деня, в който светът се сбогува с починалия на 5 декември 2013 г. борец за граждански права Нелсън Мандела - първият президент на ЮАР, избран с всеобщо гласуване (1994-1999), от Съюза на репресираните от комунистическия режим припомниха, че докато световните лидери и целия свят отдава своята почит и уважение към делото на южноафриканският борец за човешки права, в България и извън нея почти нищо не се знае за българските антикомунисти, политически затворници, нареждащи се до него по престой в затвора по политически причини.

Нелсън Мандела (1918-2013) получава през 1962 г. доживотна присъда по обвинения в саботаж и други престъпления в ЮАР и прекарва в затвора общо 27 години. Нобеловият лауреат за мир обаче заема второ място по най-дълъг престой на политически затворник в света.

Сайтът desebg.com припомня, че честването на днешния Ден на народните будители е забранено от комунистическия режим през 1945 г. и не се отбелязва в продължение на повече от четири десетилетия, до рухването му в края на 1989 г.

За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г. Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество.

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, по инициативата на група интелектуалци, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно №17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.

„Нуждаем от заряда на 9 септември 1944 г., от вярата, че дори задачи, които изглеждат трудни и непостижими, са постижими”. С тези думи лидерът на БСП Сергей Станишев коментира предстоящите предизвикателства пред кабинета „Орешарски”, който управлява с мандата и подкрепата на социалистическата партия.

Станишев направи изявлението пред съпартийци и симпатизанти на наследницата на комунистическата партия по време на честването на 9-ти септември днес в зала 3 на НДК, организирано от градската и областната организация на БСП. То мина под наслов „9-ти септември 1944 г. – 69 години от победата над хитлеро-фашизма”.

„Оцелели сме и сме се развивали (партията б.а.), защото сме работили за общественото благо и защото сме се адаптирали към новото време, и сме намирали верния път към сърцата на повечето от българите.

Вярвам, че ще успеем и този път да намерим пътя към съгласие в българското общество по основните приоритети без да се отказваме от нашите леви социални ангажименти, това е което ни предстои”, обясни лидерът на левицата.