На 11 ноември 1952 г., тоталитарният комунистически режим убива духовния водач на католиците в България – епископ Евгений Босилков.

На тази дата преди 69 години чрез разстрел е изпълнена смъртната присъда срещу него в Централния софийски затвор, а тленните му останки и до днес са в неизвестност – отвратителна практика на върхушката на БКП, прилагана срещу нейните жертви, от които най-много се е страхувала, че паметта за тях ще влияе дълго време върху обществото.

Заедно с монсеньор Босилков тогава са убити и още трима католически свещеници – успенците отец Камен Вичев, отец Павел Джиджов и отец Йосафат Шишков – също осъдени на смърт по скалъпен политически процес.

На днешната дата 9 ноември преди 32 години рухва най-уродливият символ на съветската тоталитарна система – Берлинската стена, разделящ от 1961 г. Берлин на източна и западна част.

На същата дата пък в НРБ най-дългогодишният комунистически лидер Тодор Живков подава оставка след натиск от Москва в тесен кръг пред определени членове на Политбюро на ЦК на БКП, като действията му се наблюдават от съветския посланик в НРБ Виктор Шарапов и от официалния представител на КГБ в страната ген. Владилен Фьодоров, за да няма изненади (оставката е приета на следващия ден от Пленум на ЦК на БКП и едва тогава новината е съобщена на българските поданици.

На днешния ден 23 октомври преди 65 години в Унгарската народна република избухва бунт срещу комунистическия режим и съветското господство, останал известен в историята като Унгарското народно въстание.

Сайтът desebg.com припомня събитията от 1956 г. въстанието започва с демонстрация на студенти от Техническия университет, които обявяват исканията си в 16 точки, сред които изтегляне на съветските войски от Унгария, провеждане на свободни избори, свобода на словото и печата, сваляне на паметника на Сталин и др.

Демонстрацията преминава през центъра на Будапеща, към която се присъединяват много граждани. Студентите са задържани, когато се опитват да влязат в сградата на радиото, за да се излъчат исканията им.

На 11 септември 1978 г., преди 43 години, в лондонската болница „Сейнт Джеймс” издъхва българският писател и критик на комунистическия режим в България и персонално на диктатора Тодор Живков Георги Марков.

Той почива от отравяне на кръвта 4 дни, след като е атакуван на моста „Ватерло” в Лондон от агент на Държавна сигурност, който чрез малко пневматично устройство успява да вкара в дясното бедро му миниатюрна сачма, съдържаща рядката отрова рицин – произведена в тайна лаборатория на КГБ и неоставяща следи в кръвта (виж повече за атаката срещу писателя в разследването на журналиста Христо Христов – ТУК).

През лятото на 1978 г. радио „Свободна Европа” завършва излъчваните в продължение на три години негови „Задочни репортажи за България”, дали най-точната характеристика на тоталитарната система в комунистическа България.