Днес, 1 март 2026 г., се навършват 97 години от рождението на гениалния български писател Георги Марков, убит от Държавна сигурност с помощта на КГБ през 1978 г. в Лондон.

Творецът заплаща с живота си изключително рискованото за времето на комунистическия режим решение открито да говори и критикува тоталитарното управление на генералния секретар на БКП Тодор Живков и лично него.

Комунистическата власт обаче не успява да убие таланта на Георги Марков. Той създава най-подробната панорама на живота при тоталитарната комунистическа диктатура – „Задочни репортажи за България” (издадена за първи път в България през 1990 г., веднага след началото на след краха на тоталитарното управление на БКП). Сайтът desebg.com припомня най-важните моменти от биографията на гениалния писател.

Георги Марков e роден на 1 март 1929 в квартал Княжево до София в семейството на Иван и Райка Маркови. Той е най-големият от тримата синове в семейството.

Днес, 1 февруари, в България официално се отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

На този ден преди 81 години са произнесени присъдите на Първи и Втори върховни състави на т. нар. Народен съд, организиран от правителството на Отечествения фронт, по нареждане на съветския гражданин и депутат Георги Димитров от Москва. Сайтът desebg.com припомня фактите, свързани с тази черна за българската история дата.

Защо на 1 февруари?

С присъдите от 1 февруари 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

Парламентарно представени партии и коалиции излязоха днес с декларации в парламента в навечерието на Деня за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари.

ПП-ДБ: Съотношение между памет и отсъствието ѝ

определят доколко уязвима е нашата демокрация

В началото на парламентарното заседание най-напред от името на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ лидерът на ДСБ Атанас Атанасов припомни, че на 1 февруари 1945 г. са произнесени присъдите на Първи върховен състав на „народния съд“, изпратил на смърт регенти – принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, както и 22 министри от правителствата на Богдан Филов и Добри Божилов и Иван Багрянов, както и 67 народни представители и 47 генерали и полковници.

Сайтът desebg.com публикува словото на бившия концлагерист Осман Джефер, произнесено по време на възпоменателното честване от съпротивата на Ябланово срещу „възродителния процес“, което се проведе в котленското село на 19 януари 2026 г. Преди 41 години, на 19 януари 1985 г., комунистическият режим смазва съпротивата на Яблановци с танкове и въоръжени сили. Осман Джефер е един от над 30-те жители на Ябланово, които са въдворени без съд и присъда в концлагера „Белене“. Той е един от групата от около 85 концлагеристи, които след освобождаването им от „Белене“ през пролетта на 1986 г. са превъдворени във временен концлагер, създаден от тоталитарната власт на БКП до затвора в Бобов дол. А след това, както повечето концлагеристи, е принудително интерниран в Кюстендилско.

Не съм подавал молба да ми се смени името

Аз не съм подавал молба да ми се смени името. И не съм подавал молба да ме закарат на остров Белене.

Но за съжаление не е остров Белене, а е концлагер „Белене“. Не съм подавал молба от концлагер „Белене“ да ме закарат в концлагера до затвора в Бобов дол.