Месец и половина от обявяването на решението на комисията по досиетата за посланиците с принадлежност към ДС и РУ-ГЩ на 14 декември 2010 г. все още проблемът с тяхното присъствие зад граница не е намерил решение. Въпреки обществените настроения „за” и специалната декларация, приета от всички парламентарни групи в Народното събрание с изключение на БСП.

Нещо повече, от изявленията на президента Георги Първанов, от чийто указ зависи отзоваването на 35 действащи посланици-агенти, става ясно, че възелът около казуса все повече се заплита.

Представяме предисторията на обявяването на сътрудниците на ДС и РУ-ГЩ сред дипломатите, както и събитията, реакциите и решенията, последвали след това.

ПРЕДИСТОРИЯТА

6 ДЕКЕМВРИ, 2006 г.
Приемане на закона за досиетата

Народното събрание гласува Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. В чл. 3, ал. 1 е изброен дълъг списък от са определени публичните длъжности по смисъла на закона, които подлежат на проверка за принадлежност към ДС и РУ-ГЩ. В точка 23 са посочени посланиците, генералните консули, и заместник-ръководителите на дипломатическите мисии на България.
Законът е приет с рядък политически консенсус – за него гласуват, както депутатите от тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, така и от опозицията.

Списъкът съдържа имената на действащите дипломати, за които е обявена съпричастност към Държавна сигурност или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА с трите решения на комисията по досиетата от 14 декември 2010 г. и допълнителните от 6 януари и 9 март 2011 г.:

1. Андрей Трънски (1945), извънреден и пълномощен посланик в Сараево от март 2007 г. – секретен сътрудник Стаменов на Първо главно управление на ДС (ПГУ) от 1975 г.