Най-непримиримите граждани на присъствието на Паметника на съветската армия в центъра на София се събраха в съботния следобед пред монумента, за да кажат своето „не” на лъжата, че червената армия, окупирала България на 8 септември 1944 г., е нейна освободителка.

Акцията беше организирана от инициативния комитет за демонтиране на паметника, чиято гражданска инициатива беше поставена през ноември 2010 г.

Сайтът Държавна сигурност.com представя фотогалерия от събитието.

През септември 2010 г. беше поставено началото на гражданска инициатива „За демонтиране паметника на окупаторската съветска армия в София”. Тя съвпадна с честването на 21 години от падането на Берлинската стена. Петицията за  демонтиране на паметника е инициирана от Валентина Маринова и инициативен комитет в състав: Петър Величков – литературен историк, Стоян Дерменджиев – общественник, Алдин Алдинов – финансист и икономист, Валери Велев – асистент. 

Към инициативата се присъединяват Психотерапевтичен институт по социална екология на личността и Европейската мултикултурна фондация - сила в разнообразието.

Гражданската кампания се за намаляване на пенсиите на работилите в ДС и тоталитарни организации до нивото на средната пенсия в страната обявиха през юли 2010 г. от Коалиция за честно управление, инициативата „Граждани срещу ДС”, Център за подкрепа на хора преживели изтезание – АСЕТ, гражданска инициатива „Справедливост”, Център „Хана Аренд” и Асоциация „Горяни”.

Петицията призовава Народното събрание за следното:
„Ние, подписалите тази петиция, настояваме Народното събрание да приеме поправки в Кодекса за социалното осигуряване, така че пенсиите, получвани днес и в бъдеще от работилите през периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. щатни служители на:

През декември 2007 г. фондация „Свободна и демократична България” инициира петиция за връщане на българските архиви, изнесени в СССР след 9 септември 1944 г. при окупацията на България от Съветската армия. Тогава в посока Москва са изнесени архиви от МВР, Министерството на войната, Министерството на външните работи, царската канцелария, лични архиви на български политици.
След рухването на комунизма множество държави, сред които Полша, Швеция, Австрия и други, поставиха пред Русия въпроса за връщане на определени свои архиви, но това не беше направено от българската държава.

Апелът на фондация „Свободна и демократична България” беше подкрепен от близо 2000 души в интернет, както и от ГЕРБ и ДСБ. Гражданската инициатива призова президента Георги Първанов и тогавашния министър-председател Сергей Станишев да предприемат действия по въпроса.