Полицията прибра за кратко млад мъж заради нарисуваното от него български трибагреник върху болшевишкото знаме на един от барелефите на паметника на Съветската армия.

Това стана по време на честването на 15 години от драматичните събития на 10 януари 1997 г., когато десетки хиляди протестират срещу фалиралото управление на БСП, обграждайки парламента, са разпръснати в ранните часове с брутална намеса на полицията.

Честването беше организирано от Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на Съветската армия и събра в мразовитата неделя по обяд най-верните последователи на идеята за премахването на монумента на съветските окупатори.

Столичани вече могат да си определят срещи в Княжеската градина, територия позната от комунистическо време като градинката около паметника на Съветската армия.

С решение от юни на 2011 г. Столичният общински съвет наименува пространството около монумента в Княжеска градина, като по този начин върна неговото име отпреди 9 септември 1944 г.

Предложението за връщане на старото име на едно от централните места в София беше направено от общинския съветник от ДСБ Вили Лилков, който след местните избори през октомври 2011 г. е зам.-председател на Столичния общински съвет.

До Освобождението мястото е наричано „Стамболова ливада”, наводнявана от „Средноградската вада” – „Крива река”, която се е вливала в Перловската река. След 1880 г., по желание на княз Александър I Батенберг, градският градинар Карл Бетц организира мястото, като Княжеска градина с площ от 35 дка и построява първите четири павилиона за цветя.

След 1887 г. част от градината се обособява като Ботаническа. С пристигането на княз Фердинанд в България, градината става център за култивиране на цветя и растения, в която работят плеяда градинари и ботаници – Л. Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Аларикус Делмард, Антон Краус и др. Йохан Келерер създава първия алпинеум в градината с редки ендемични видове насаждения, като успява да събере, отгледа и разпространи оттук над 3000 вида, вкл. рядко срещани растения.

Обликът на Княжеската ботаническа градина е завършен през 1893 г. с построените от арх. Грюнангер цветни оранжерии.

От 1891 г., в градината се устройва зоопарк. През 1903 г., по проект на арх. Георги Фингов, градината се огражда с лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион. .

Пространството около паметника на съветските окупатори в София се превърна в единственото открито място в България, където на 9 ноември 2011 г. беше чествано падането на Берлинската стена преди 22 години.

Идеята отбелязването на символичната дата 9 ноември да бъде пред монумента на Червената армия, окупирала България на 8 септември 1944 г., е на гражданската инициатива на демонтиране на паметника.

За първи път честването на падането на Берлинската стена беше преди година, когато стартира инициативата.

Този 9 ноември отново събра пред паметника граждани, които под изпълненията на няколко музикални групи отпразнуваха годишнината от рухването на Берлинската стена с балони, плакати или бенгалски огньове в ръце.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага фотогалерия от събитието.

Двадесет и две години от падането на Берлинската стена ще бъде отбелязана от гражданската инициатива за демонтиране на паметника на Съветската армия в София на 9 ноември от 19 ч. пред монумента, съобщиха организаторите.

По този начин ще бъде напомнено, че повече от две десетилетия от рухването на най-уродливия символ на комунизма – Берлинската стена – в България продължава многозначително да стои в центъра на София паметника на лъжата за освобождаването на страната от Съветската армия.

Денят, който денесе вятъра на промените в Източния блок през 1989 г., ще бъде честван с празничен концерт. В него ще участват  „Подуене Блус бенд”, „Тетрис Бенд” и "Вили Стоянов, тромбонист".

Програмата предвижда излъчването на кадри от последния документален филм Атанас Киряков „Горяни“ (2011). .