Няколко хиляди души се събраха около Народното събрание в първия работен ден на депутатите след лятната им ваканция. Рано преди началото на обявената от протестиращите срещу кабинета на БСП и ДПС, подкрепян от „Атака”, акция „Голямото посрещане” обаче парламентът беше обграден от плътен кордон жандармерийски и полицейски части, които буквално скриха управляващите от погледа на хората.

Специални жандармерийски коли бяха предварително паркирани една до друга в североизточния край на Народното събрание, за да не позволят на протестиращите да виждат влизането на депутатите през северния вход на парламента.

Случилата се на 23 срещу 24 юли 2013 г. блокада на управляващите от БСП и ДПС в Народното събрание от страна на протестиращите срещу олигархията и мафията в България по повод непрозрачната актуализация на бюджета с 1 млрд. лева, е третото подобно събитие в историята на страната от промените на 10 ноември 1989 г. Сайтът desebg.com ги припомня с факти и снимки.

14 декември 1989 г.

Първата блокада на комунистическия състав на Народното събрание става на 14 декември 1989 г., малко повече от месец след принудителното оттегляне на Тодор Живков от властта. Тогава демонстрантите блокиран сградата на парламента с искане за отмяна на чл. 1 от Конституцията на НРБ, постановяващ ръководната роля на БКП.

Различни народни представители правят опити да успокоят хората пред сградата, но те се оказват безуспешни. Пред мнозинството говори и тогавашния генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов. След като е освиркан той произнася фразата „По-добре танковете да дойдат”, обграден от охраната на УБО.

Във вторник, 23 юли 2013 г., ден след като проектът за актуализацията на бюджета до 1 млрд. лв. бе одобрена от кабинета Орешарски на извънредно заседание, чашата на общественото недоволство преля. Внасянето на безпринципния и непотивиран проект в Народното събрание съвпадна в 40-ия ден от гражданските протести срещу мафията, олигархията и управлението на БСП и ДПС, подкрепено от „Атака”. В Народното събрание във вторник законопроектът за актуализация на бюджета мина по стахановски на първо четене през съвместно заседание на три парламентарни комисии, като целта е да се изгласува в пленарна зала до края на месеца, преди едномесечната ваканция на парламента.

Този път обаче протестиращите не се събраха на обичайното място пред сградата на Министерския съвет, а започнаха да се трупат около Народното събрание, скандирайки „оставка”.

Така се стигна до блокирането на Народното събрание. След 22 ч. полицията направи неуспешен опит да изведе депутати от БСП и ДПС с автобус, но протестиращите препречиха с телата си пътя му. По време на опитите да се пробие блокадата се стигна до сблъсъци между въоръжената с щитове и палки жандармерия и протестиращите, някои от които пострадаха.

Политическата криза в България провокира много активни публични дискусии по някои важни теми и това е много важна част от демокрацията.

Това заяви посланикът на САЩ у нас Марси Рийс в Бургас днес, където е по повод отбелязването на една година от терористичния атентат на летище Сарафово.

Тя коментира протестите срещу кабинета Орешарски с думите, че „ние със сигурност уважаваме правото на хората да демонстрират и да изразяват публично своите гледища”.

По повод плановете на премиера Орешарски за назначаването на Боян Чуков, бивш кадър на Държавна сигурност и бивш изпълнителен директор на свързаната с Алексей Петров „Лев Корпорация” за секретар на Съвета по сигурността Рийс коментира, че не само в България, а навсякъде назначенията на хора на важни държавни постове е от голямо значение. Според нея трябва "при такива назначения да има публични изслушвания, да има публично представяне на тяхното минало, хората да знаят техните биографии".