Сайтът desebg.com хвърля светлина върху фактите за държавния вътрешен дълг на комунистическото управление, които са табу по време на БКП, а и днес остават малко известни на хората. Текстът е част от документалната книга на разследващия журналист Христо Христов „Тайните фалити на комунизма” (2007).

„Вътрешният дълг беше явно от порядъка на около 10 млрд. лева. Освен явния вътрешен дълг, може да се счита, че съществува и неявен, скрит дълг. Общо сумата на финансовите бюджетни източници на инфлацията е от порядъка на около 23 млрд. лева. По същество това е натрупан с годините неявен вътрешен държавен дълг. Въпросите на дефицитите в бюджета и техният натрупан израз – вътрешният държавен дълг, бяха табу в България, както и в другите страни на СИВ. При тогавашната система на управление у нас подобна по същество дефицитност на бюджета на държавата не се разгласяваше, беше секретна информация, известна само на ограничен кръг хора от ръководството на Министерския съвет, Министерството на финансите и банката.”

Признанието е на председателя на БНБ Васил Коларов в периода 1986-1989 г., направено през 1991 г. в показанията му пред следствието по дело 4/1990 г. за икономическата катастрофа на БКП. Бившият шеф на БНБ повдига тема, която не само че не е позната на следователите и прокурорите, но за нея не знаят, както по-голямата част от номенклатурата на БКП, така и опозицията в началото на промените. То е показателно за скритата картина, която комунистическият режим оставя в икономиката след 45-годишно управление.

Освен външен дълг в размер на 10,6 млрд. долара управлението на БКП до 10 ноември 1989 г. натрупва колосален вътрешен дълг, с който отново тайно от обществото запълва (дотира) дупките на нерентабилните производства, които изкуствено поддържа, покрива разходите за заплати в селското стопанство, финансира капитални вложения за капитално строителство, плаща квотата си в съветския проект за газопровода „Ямбург-Западна граница на СССР” и др.

Част от средствата, с които комунистическото управление използва неявно (скрито) са спестяванията на милионите отрудени български граждани в Държавната спестовна каса (ДСК). Нерядко през годините на прехода по различни поводи се е повдигал въпроса за източването на спестявания на хората от ДСК, но почти никъде няма да откриете ясно и подкрепено с документи обяснение на цялата тази машинация.

Сайтът desebg.com публикува серия от документи, които показват несъстоятелността на управлението на БКП, което, за да крепи властта си след 1985 г. създава огромна черна дупка на вътрешен дълг, който надхвърля външния и е в размер на 26,5 млрд. лв.

В тези документи са посочени и случаите на източване на ДСК, което започва от 1966 г., когато лидерът на БКП Тодор Живков, по това време и министър-председател, за първи път посяга на спестяванията на българите в спестовната каса.

Поколения българи продължават да изплащат дълговете на зрелия социализъм, както го наричаха през 80-те години на ХХ или тоталитарния комунизъм, наложен с окупацията на България от Съветската армия през септември 1944 г. Днешните 20-годишни българите, които са по улиците и площадите, не знаят, че техните бащи и майки през 1989 г. и до пролетта на 1990 г. изобщо нямат представа за колосалните дългове, което управлението на БКП е натрупало в стремежа да поддържа жива илюзията за построяването на един справедлив и социален строй, в който властта е на работническата класа.

За разлика от първия фалит на БКП през 1960 г., този път кредитор на България не е Москва, а западни банки. Фиаското на комунистическия тоталитарен режим и плановата му икономика е кристално ясно още през есента на 1987 г., но Тодор Живков поддържа миража за зрелия социализъм още две години в името на собствената си власт. През тях външният дълг е увеличен от 7,5 млрд. долара на 10,5 млрд. долара, стратегическият валутен резерв в размер на 1 млрд. долара е набързо стопен. Създаден е и огромен вътрешен дълг (за него почти нищо не се говори) в размер на 25 млрд. лева, източени са спестяванията на населението в ДСК.

Няколко поколения българи вече 24 години продължават да изплащат дълговете на комунистическия режим, натрупани до  1989 г. тайно от БКП. До края на комунизма външните задължения са една от най-строго пазените тайни на управлението на БКП, чиято пропаганда десетилетия наред залъгва обществото, че строи и уверено крачи към комунизма.

Наследниците на компартията в лицето на БСП с чийто мандат беше съставено правителство на Орешарски набърза ръка актуализираха бюджета с намерението да управляват с нов дълг от 1 млрд. лв. Утре се очаква БСП, ДПС и „Атака” да преразгледат ветото, наложено от президента Росен Плевнелиев.

Сайтът desebg.com обаче връща лентата 26 години назад, за да припомни какво е истинското състояние на управлението на БКП, като публикува справка на председателя на БНБ за разчетените плащания на страната в несоциалистическа валута за погашения на кредити през 1988, 1989 и 1990 г.