Комитетът за държавна безопасност (КГБ) на Съветският съюз е предлагал да продължи сътрудничеството си с МВР в България и след края на тоталитарния комунистически режим у нас, включително и да продължи да има свое представителство в нашата страна към пролетта на 1991 г.

Това разкрива архивен документ на Националната разузнавателна служба (НРС), приемник на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от март 1991 г., който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява докладна записка до президента Желю Желев от ген. Румен Тошков, директор на НРС относно: Проведена среща с представители на КГБ-СССР.

Срещата е проведена на 22 март 1991 г. и е по искане на съветската страна. На нея присъства ръководителят на представителството на КГБ в България по това време ген. Л. Костромин и представителят на Първо главно управление на КГБ (разузнаването) полк. Г. Казанкин.

Липса на анализ, слаба агентура за наблюдение на българските и чуждестранни туристи, незавеждане на сигнали за отрицателни прояви на служители в туристическата система са само част от констатираните слабости в работата на Държавна сигурност по линия на туризма.

Това разкрива строго секретна докладна записка от началника на Второ главно управление на ДС ген. Георги Аначков до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов от 1974 г., която desebg.com публикува онлайн.

С документа се информира за проведени срещи с ръководствата на Окръжните управления на МВР-ДС във Варна, Бургас и Толбухин (Добрич) с разглеждането на състоянието на контраразузнавателната работа по туризма.

Сътрудничеството между репресивният апарат на БКП в лицето на Държавна сигурност и нейният аналог в Германската демократична република (ГДР) – ЩАЗИ е възприемано от двете тоталитарни служби като „висша проява на социалистически интернационализъм”.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна информация относно: Посещението в НРБ на делегация на Министерството на Държавна сигурност на Германската демократична република от 1982 г.

Това е още един документ, който категорично показва, че работата за националната сигурност на специалните служби е била заменена с робуването на идеологическите постулати на Кремъл, какъвто е и службата в името на социалистическия интернационализъм.

Лидерът на МВРО Красимир Каракачанов, който е бивш агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, публично защити една от най-нереформираните специални структури в България – служба „Военна информация” (военното разузнаване).

„Последният удар по военното ни разузнаване, което беше най-добрата ни разузнавателна служба,  беше нанесен в предишният мандат от тогавашния министър на отбраната и от предишния ни президент, които 27 години след края на комунизма си играеха на декомунизатори на българските служби за сигурност”, заяви Каракачанов днес по телевизия Канал 3.

Изявлението му беше направено покрай коментари, свързани с въпроси около съставянето на бъдещия кабинет, в който въпреки агентурното му минало (виж досието му онлайн – ТУК) неговото име усилено се спряга за министър на отбраната и даже за вицепремиер.

Сайтът Държавна сигурност.com представа строго поверителна Инструкция за отчитане сумите, отпускани за агентурно-оперативни цели от януари 1949 г. По това време Държавна сигурност е дирекция към Главна дирекция на народната милиция.

Инструкцията осветява механизма на финансиране и отчитане на средствата, изразходване за поддържане на агентурния апарат на ДС и е един от най-ранните документи по този въпрос.

Инструкцията е подписана от тогавашния помощник министър Руси Христозов, който няколко месеца по-късно през август 1949 г. оглавява МВР.

Документът е включен в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г. .

Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия е имало за задача да изгради ефективна агентура мрежа в Комитета за телевизия и радио към Министерския съвет, който по времето на тоталитарното управление на БКП е натоварен с контрола в средствата за масово осведомяване.

Това разкрива строго секретен план за работата на отделение 1, отдел 01 на Шесто управление на ДС за 1975 г., който desebg.com публикува онлайн.

Въпросната структура в идеологическото управление на ДС отговаря пряко за следенето на дейността в медиите.

Документът разкрива, че първостепенната задача на Шесто управление е да засили вербовъчната дейност в Комитета за телевизия и радио, като придобие нови 23 агенти в различни медии или институции, свързани с тях.

Комунистическата Държавна сигурност и източногерманска ЩАЗИ са си сътрудничили в подготовката и реализацията на серия от активни мероприятия, насочени срещу САЩ и НАТО, чиято цел е била да всее разногласие и недоверие между партньорите в алианса.

Това разкрива строго секретен документ на Първо главно управление на ДС от 1983 г., който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Сътрудничеството с немските другари за 1981-1983 г. по направление САЩ и НАТО.

В него са изброени общо 8 активни мероприятия, по които ДС и ЩАЗИ са работили заедно.

Не само Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия е автор на редица доноси срещу представители на българската естрада, но Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването) също е събирало такива за български певци и музиканти.

Това показват документи от архивна на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Доносът на ВГУ е съставен от агент жена, действала под псевдонима „СВЕТЛА” през втората половина на 70-те години.

Нейното донесение е срещу българската рок-група „Танга” само две години след създаването ѝ през 1976 г., а също така и срещу певицата Богдана Карадочева.

Пет месеца преди да падне Берлинската стена през ноември 1989 г., а след това да се разпадне и Източният блок КГБ и Държавна сигурност са действали с мисълта „с общи усилия” достойно да отговорят на изискванията на двете комунистически партии в СССР и НРБ и на „нашите Централни комитети”.

Това разкрива строго секретен документ от последното посещение в България на началник на Първо главно управление на КГБ в София, състояло се през юни 1989 г.

Документът представлява строго секретна беседа на ген. Леонид Шебаршин, зам.-началник на КГБ и началник на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на КГБ пред актива на Първо главно управление на ДС, проведена на 23 юни 1989 г. Сайтът desebg.com го публикува онлайн.

Шерабшин е представен пред оперативния състав на разузнаването на ДС от неговия началник ген. Владимир Тодоров.

Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА, (военното разузнаване) само се е натегнало да бъде въведена длъжността официален представител на съветското Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване) в България през 1974 г.

Това става ясно от архивен документ на РУ-ГЩ, който сайтът desebg.com публикува онлайн. Документът е от 1980 г. и представлява писмо (на руски език, на който се е водила официалната кореспонденция при комунизма със структури на СССР) на началника на българското военно разузнаване при комунизма ген. Васил Зикулов до началника на съветското Главно разузнавателно управление и зам.-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР армейски генерал Пьотър Ивашутин.