Комунистическата Държавна сигурност и източногерманска ЩАЗИ са си сътрудничили в подготовката и реализацията на серия от активни мероприятия, насочени срещу САЩ и НАТО, чиято цел е била да всее разногласие и недоверие между партньорите в алианса.

Това разкрива строго секретен документ на Първо главно управление на ДС от 1983 г., който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Сътрудничеството с немските другари за 1981-1983 г. по направление САЩ и НАТО.

В него са изброени общо 8 активни мероприятия, по които ДС и ЩАЗИ са работили заедно.

Липса на анализ, слаба агентура за наблюдение на българските и чуждестранни туристи, незавеждане на сигнали за отрицателни прояви на служители в туристическата система са само част от констатираните слабости в работата на Държавна сигурност по линия на туризма.

Това разкрива строго секретна докладна записка от началника на Второ главно управление на ДС ген. Георги Аначков до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов от 1974 г., която desebg.com публикува онлайн.

С документа се информира за проведени срещи с ръководствата на Окръжните управления на МВР-ДС във Варна, Бургас и Толбухин (Добрич) с разглеждането на състоянието на контраразузнавателната работа по туризма.

Лидерът на МВРО Красимир Каракачанов, който е бивш агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, публично защити една от най-нереформираните специални структури в България – служба „Военна информация” (военното разузнаване).

„Последният удар по военното ни разузнаване, което беше най-добрата ни разузнавателна служба,  беше нанесен в предишният мандат от тогавашния министър на отбраната и от предишния ни президент, които 27 години след края на комунизма си играеха на декомунизатори на българските служби за сигурност”, заяви Каракачанов днес по телевизия Канал 3.

Изявлението му беше направено покрай коментари, свързани с въпроси около съставянето на бъдещия кабинет, в който въпреки агентурното му минало (виж досието му онлайн – ТУК) неговото име усилено се спряга за министър на отбраната и даже за вицепремиер.

Още през 60-те години КГБ започва да събира оперативна информация за лица, свързани с международен тероризъм, а през 70-те години Комитетът за Държавна сигурност към правителството на СССР вече изгражда система, по която превантивно да се засичат терористи.

Това показват архивни документи на КГБ, споделени навремето с българската Държавна сигурност и останали в архивите ѝ, един от които (на руски език) desebg.com публикува онлайн.

Той представлява справка за служебно ползване относно: Признаци и особености на терористите. Документът е приет от отдел „Секретариат” на МВР-ДС по обмена на информация с КГБ през 1974 г.

В него са описани характерни предвижвания, маршрути, външност и поведение на терористите, както и характерните особености и белези на използваните от тях документи.

Сайтът Държавна сигурност.com представа строго поверителна Инструкция за отчитане сумите, отпускани за агентурно-оперативни цели от януари 1949 г. По това време Държавна сигурност е дирекция към Главна дирекция на народната милиция.

Инструкцията осветява механизма на финансиране и отчитане на средствата, изразходване за поддържане на агентурния апарат на ДС и е един от най-ранните документи по този въпрос.

Инструкцията е подписана от тогавашния помощник министър Руси Христозов, който няколко месеца по-късно през август 1949 г. оглавява МВР.

Документът е включен в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г. .

Кариерата на световно известния през 50-те и 60-те години на миналия век тенор Димитър Узунов (1926-1986) е била съсипана от заповеди на Държавна сигурност да пее пред първия секретар на БКП Тодор Живков и негови чуждестранни гости, когато оперният изпълнител е бил болен и е имал лекарско предписание да пази гласа си.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на строго секретно агентурно сведение относно: Димитър Узунов, предадено от агент „ДЕТЕЛИН” на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от август 1977 г.

В него агентът предава доверителен разговор с голямата оперна звезда, пяла в операта в Париж, „Ковънт Гардън“ – Лондон, „ „Ла Скала“ – Милано, „Метрополитън“ – Ню Йорк, Мюнхен, Берлин и най-много във Виенската държавна опера „Щатсопер“, където години наред е щатен първи тенор.

Димитър Узунов споделя пред агента, че „ДС и Тодор Живков имат „заслуга” за неговия певчески край”.

Оказало се, че в един период, в който на тенора му е препоръчано да почива и да не използва гласа си, за да си възстанови възпалените си гласни връзки, по телефона му се обадил полковник от ДС от личната охрана на Живков.

В началото на 80-те години на ХХ век КГБ и Държавна сигурност са си поставили за задача да работят за укрепване на позициите на социалистическите страни в Иран и развитието на сътрудничеството с ислямската държава, която по това време се ръководи от религиозния водач на ислямската революция в страната от 1978-1979 г. шиитският водач Хомейни.

В същото време разузнаванията на НРБ и СССР са работили да оказват противодействие на САЩ и техните позиции в Иран.

Това разкрива строго секретен перспективен план относно: Взаимодействието в областта на агентурно-оперативната работа по Иран за периода 1981-1982 г. между Първо главно управление (ПГУ) на КГБ и ПГУ на ДС.

Не само Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия е автор на редица доноси срещу представители на българската естрада, но Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването) също е събирало такива за български певци и музиканти.

Това показват документи от архивна на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Доносът на ВГУ е съставен от агент жена, действала под псевдонима „СВЕТЛА” през втората половина на 70-те години.

Нейното донесение е срещу българската рок-група „Танга” само две години след създаването ѝ през 1976 г., а също така и срещу певицата Богдана Карадочева.

Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА, (военното разузнаване) само се е натегнало да бъде въведена длъжността официален представител на съветското Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване) в България през 1974 г.

Това става ясно от архивен документ на РУ-ГЩ, който сайтът desebg.com публикува онлайн. Документът е от 1980 г. и представлява писмо (на руски език, на който се е водила официалната кореспонденция при комунизма със структури на СССР) на началника на българското военно разузнаване при комунизма ген. Васил Зикулов до началника на съветското Главно разузнавателно управление и зам.-началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР армейски генерал Пьотър Ивашутин.

Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) е искало помощ от източногерманското разузнаване на ЩАЗИ за документални образци на документи и информация за западногерманското законодателство за получаване на гражданство с цел да внедрява нелегали на Запад. Две от страните, към които Държавна сигурност е проявила интерес е Германската федерална република (ГФР) и Австрия.

Това става ясно от архивни документи на Държавна сигурност, един от които сайтът desebg.com публикува онлайн.

Строго секретна справка относно: Проведените разговори с немските другари от 12 до 16 юни 1972 г. за работа по линия „Н” разкрива интересни подробности по сътрудничеството на българската ДС с второто по сила след съветското разузнаване в съветския блок – това на Германската демократична република (ГДР).

През 1972 делегация на ПГУ, водена от нейния началник ген. Димитър Кьосев, е посетила Източен Берлин и централата на източногерманското Министерство на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ.