Спуснатата от комунистическата партия заповед за чистка на царските офицери в българската армия след 9 септември 1944 г. е изпълнена от назначените по съветски образен политически офицери, от партизаните, вкарани в във военните части и от Държавна сигурност.

Това разкрива документ от Централизирания архив за материалите на комунистическите тоталитарни служби, изграден от Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад на Кирил Игнатов, началник на Разузнавателния отдел (РО, военното разузнаване) към Генералния щаб на БНА за кратък период от време през 1948 г.

Документът представлява обзор на състоянието на българската армия през отчета на военното разузнаване в първите няколко години след Деветосептемврийския преврат, с който Българската работническа партия (комунисти) влиза във властта в условията на съветска окупация.

Посочено е, че най-трудният период за овладяване на армията е бил свързан с най-голямата чистка, извършвана в българската войска, а именно 1945-1946 г.

Интелектуалците, които са си позволявали да отричат ръководната роля на БКП или успехите, постигнати от Съветския съюз, са ставали обекти на Държавна сигурност.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно окръжно до началниците на окръжните управления на МВР-ДС, изпратено през октомври 1973 г. от началника на Шесто управление на ДС ген. Петър Стоянов.

С окръжното е поискано в кратък срок да изпратят информация на Шесто управление, която да съдържа „данни за насоките и проявите на вражеска дейност сред художествената интелигенция за 1973 г.

Шесто е трябвало да обобщи получената информация и да я докладва на Колегиум на МВР-ДС.

Държавна сигурност е използвала опита на съветския КГБ при работата си по линия на туризма.

За това свидетелства документ на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго докладна записка относно: Беседите със съветските другари по организацията на агентурно-оперативната работа по туризма.

Документът е на Второ главно управление на ДС от 1969 г. Той отразява посещението на българска делегация на ВГУ в СССР същата година и беседите с началника на съветското ВГУ и други високопоставени кадри на КГБ, с които са имали срещи.

КГБ е споделило своя опит, а офицерите от ДС са го описали в строго секретната докладна.

 В документа са изброени най-съществените моменти от работа на КГБ по линия на туризма, сред които броя на агентите, които води всеки оперативен работник, както и средата, от която са вербовани.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува докладната записка рег. №ІV-68, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на тайното прочистване на досиетата в МВР.

Върху документа е поставен най-високия гриф за секретност – „Строго секретно от особена важност”.

Докладната записка има пряко отношение по въпроса за това как са създадени т. нар. картотекирани сътрудници и агентите с прочистени дела в архивите на ДС.

През 1997 г. Конституционният съд (КС), в чийто състав участват трима бивши сътрудници на ДС, скри от обществото имената точно на тези агенти. Това стана, след като КС обяви за противоконституционен текст от тогавашния закон за досиетата, по който те трябваше да бъдат публично огласени.

В мотивите си мнозинството от конституционните съдии заемат тезата, че наличието на картон с име на съответно лице не е достатъчно доказателство за агентурна принадлежност.

По този начин се прокарва твърдението, че в системата на ДС е било възможно фабрикуването на досиетата.

Умишлено или не обаче КС изобщо не е разгледал документалните свидетелства, разкриващи по каква причина и по какъв път част от агентите на ДС са станали „картотекирани сътрудници”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверителна Инструкция за работата в Управление безопасност и охрана (УБО, Пето управление на ДС) от 1952 г.

Документът дава представа по какъв начин управлението в Държавна сигурност, което е натоварено с охраната и грижите за партийния елит е трябвало да изпълнява своите задължения в ранния период от съществуването си.

Инструкцията урежда механизма за изграждане на агентурен апарат на УБО, изискванията към физическата охрана на комунистическата върхушка, процедурите за извършване на химико-бактериологически мероприятия на хранителните продукти и напитките, предназначени за партийния елит, както и транспортирането им.

Поверителните указания съдържат и изисквания към шофьорите и техническата изправност на автомобилите, които висшето партийно ръководство ползва, както и мерките при предвижване с друг транспорт – влак, самолет, морски превоз.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверителна заповед №4027-П на министъра на вътрешните работи от 3 март 1951 г. относно „Правилната организация на агентурно-оперативната работа в органите на Държавна сигурност и за внасяне пълна яснота в правата и задълженията на ръководните лица при МВР”.

Документът е от ранния период на обособяване на ДС като самостоятелен институт в системата на МВР в началото на 50-те години на миналия век.

Министър на вътрешните работи по това време е ген. Георги Цанков, а в страната се вихри чистката срещу враговете с "партиен билет", оглавена от лидера на БКП Вълко Червенков.

Секретната заповед хвърля светлина върху правомощията във висшия ръководен състав на МВР по отношение на образуването и контрола върху ключови агунтурни разработки.

Документът е публикуван в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува устройствения документ, по който Трето управление на ДС – военното контраразузнаване (ВКР) се е ръководило от началото на 60-те години до края на 80-те години на миналия век.

Секретният документ е утвърден през 1963 г. от един от висшите партийни органи – Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван по това време от лидера на БКП Тодор Живков.

Това е направено с т. нар. секретно „Б” решение на Секретариата. С подобни секретни решения висшето партийно ръководство е утвърждавало ръководните документи на Държавна сигурност и различните нейни управления.

След 9 септември 1944 г. контраразузнавателният орган в армията е структура, която първоначално е в системата на Министерството на войната (1944-1947), а след това в преименуваното Министерство на народната отбрана (1947-1949).

Държавна сигурност е участвала през 80-те години на ХХ век в серия от активни мероприятия на съветския КГБ, чиято цел е била да всее разединение между Западна Европа и САЩ в последното десетилетие от Студената война.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Сътрудничеството със съветските другари за 1981-1981 г. по направление САЩ и НАТО и бъдещата съвместна дейност.

Документът е на Първо главно управление на ДС и е от октомври 1982 г. Информацията в него разкрива конкретни активни мероприятия (АМ), които по своя характер са дезинформационни операции в различни страни от Западна Европа и в страни-членки на НАТО като Гърция, например.

Въпросните активни мероприятия са аналог на съвременната дезинформационна кампания на Путинова Русия, с която той се стреми днес да разедини съюзниците в Северноатлантическия пакт и да подкопава основите на демократичния свят.

През 1981 г. Министерството на Държавна сигурност на ГДР, известно още като ЩАЗИ, е поискало от Държавна сигурност да работи по „придобиването“ (разбирай кражбата, б.а.) на новия документ за самоличност на Федерална република Германия.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Посещение на делегация на РУ [разузнавателното управление] на ГДР в НРБ.

Документът е на Първо главно управление на ДС (разузнаването) и е от януари 1981 г.

От него става ясно, че ЩАЗИ е имало нужда да се добере до новите образци на паспорти на ФРГ, които по това време са подменени.

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 5.4 е посветена на секретния проект „Нева“ и източването на завода за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) в Стара Загора чрез неявните фирми на научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност. Повод за поредицата е позиция за репресивния апарат на БКП на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, изречена публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“