Сайтът desebg.com ви представя изследване на Кристофър Неринг, докторант в университета Хайделберг, Германия, който работи по дисертация на темата: „Сътрудничеството между ЩАЗИ и Държавна сигурност”. От 2011 г. той проучва и архивите на ДС в комисията по досиетата.

Изследването му за първи път представя по-точни данни за агентурния апарат на ДС в периода 1979-1986 г., съдържащи се в оригинални документи относно: „Статистически данни за агентурният апарат на ДС“. Авторът прави интересен паралел между агентурата на ДС и тази на източногерманската ЩАЗИ. Поставя и въпроса за щатния състав на ДС. За някои от специфичните съкращения използвайте Речника. Заглавието е на сайта.

В обществения дебат за дейността и ролята на Държавна сигурност – репресивният орган на Българската комунистическа партия – неизяснен напълно стои въпроса за щатния състав на ДС и нейния агентурен апарат.

В някои издания (виж по-подробно Христо Христов „Убийте Скитник” (2005), Момчил Методиев „Машина за легитимност” (2008), Диню Шарланов „История на комунизма в България” (2009), комисия по досиетата – документален сборник „Държавна сигурност – структура и основни документи” (2010) дейността и структурата на ДС е изследвана по-подробно.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретната Инструкция за оперативния отчет на ДС.

Документът е утвърден от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов през 1978 г. и по него Държавна сигурност работи до трансформирането й в нови специални служби през 1990 г.

Той важи за всички поделения на ДС с изключение на Първо главно управление на ДС (разузнаването), което работи по самостоятелна инструкция за оперативния отчет от 1976 г.

Инструкцията за оперативния отчет на ДС от 1978 г. е един от най-важните документи за функционирането на системата в ДС. 

Самият оперативен отчет е ключово средство в оперативната работа, както и механизъм за създаване, движение, систематизиране и ползване на огромния документооборот произтичащ от дейността на репресивния апарат на БКП.

Документът съдържа подробни инструкции за:

Сайтът Държавна сигурност.com публикува секретното „Б” решение на Секретариата на ЦК на БКП, ръководен от Тодор Живков, с което през януари 1986 г. се дава съгласие за създаване на самостоятелно управление на ДС за контрол на икономиката.

Вече беше представена стенограмата от колегиума на МВР, на която се обсъжда създаването на самостоятелно икономическо управление на Държавна сигурност.

Решението на Секретариата формулира целите и задачите на новото Четвърто (икономическо) управление на ДС.

Освен него документът съдържа и строго секретна докладна записка на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов до Секретариата на ЦК с мотиви за предложението. Новото управление е оглавено от ген. Кирил Величков.

За краткия период от съществуването си (1986-1990) Четвърто управление на ДС отговаря за контрола върху държавната контрабанда (транзитната търговия), която включва и наркотични вещества като каптагона. .

Как да се подобри ефективността от проверката на огромния поток от писма, които източногерманците от ГДР са изпращали през летния сезон от НРБ до свои близки в западни страни е бил един от основните проблеми, по които през 1980 г. двамата са говорили по време на лична среща в Източен Берлин.

Това става ясно от документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна информация относно: Разговор на министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов с министъра на Държавна сигурност на ГДР Ерик Милке от февруари 1980 г.

При създаването на Управление „Научно-техническо разузнаване“ (НТР) към Първо главно управление на Държавна сигурност през 1979 г. то не е разполагало с агентура за проникване във важни обекти в страни като Англия, Канада и Япония.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен отчет относно: Работата на I направление за периода януари – декември 1980 г. на УНТР.

На НТР комунистическият режим е възложил "придобиването" или кражбата на модерни технологии от Запада и теснически напреднали страни като Япония.

В документа е признато, че научно-техническото разузнаване „не разполага с агентура за в обектите за проникване“.

Също така няма дела за оперативни разработки или дела за оперативни проверки на лица, работещи в обектите, набелязани за проникване.

„В процеса на изграждане на развито социалистическо общество непрекъснато нараства значението на художествено-творческата интелигенция и средствата за масова информация… Спокойната и творческа обстановка, която съществува в тези среди, се дължи на правилната партийна политика и системните грижи на др. Тодор Живков към творците на културата“.

Това е само малка част от „умозаключенията“, правени от Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия по отношение на процесите в интелигенцията във втората половина на 70-те години на ХХ в. в един от своите документи, които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен доклад относно: Състоянието на агентурно оперативната работа на органите на ДС сред художествено-творческата интелигенция и работещите в средствата за масова информация от 1976 г.

Преди да прочисти до основи армията от военните, получили офицерски звания преди 9 септември 1944 г., военното разузнаване е изразило недоволство за това, че режимът не е предприел по-крути мерки срещу офицерския корпус.

Това разкрива документ на Разузнавателното отделение към Щаба на войската от 1946 г., подписан от тогавашния му ръководител ген. Петър Вранчев – известен комунистически функционер, участник в нелегалното комунистическо движение преди Деветосептемврийския преврат и в самия преврат. Сайтът desebg.com публикува онлайн доклада за положението сред войската към 1 юни 1946 г.

„Положението сред офицерския корпус е неблагополучно“, констатира военното разузнаване, поставено, както ДС и милицията, под комунистически контрол.

Посочено е, че властта не е казала „Б“, след като е казала „А“, за да довърши политизацията на армията и уволнението на т. нар. царски офицери.

Военното разузнаване има предвид известната реч на Георги Димитров във Военното училище, когато той в качеството си на председател на парламентарната група на БРП(к) си позволява безпрецедентно да заяви, че за да завърши превръщането на армията в „народна”, тя трябва да се откаже от старите национални идеали, които са „параван за осъществяването на чужди на нашия народ завоевателни цели”.

През 60-те години на ХХ век Държавна сигурност е имала универсална формула, по която е сверявала своите подозрения срещу чужденци, които е подозирала в шпионска дейност.

Това разкрива архивен документ на Второ управление на ДС (контраразузнаването) от 1964 г., който desebg.com публикува онлайн.

Според ДС всеки, който посещава България многократно има вероятност да е свързан със западните специални служби.

Подозренията за чужди агенти падат и върху туристи, които се прибират късно в хотелите си, не се явяват на храна или въобще отказват участие в туристическа обиколка.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна от особена важност заповед за дейността на органите на Държавна сигурност по придобиването и използването на секретни сътрудници доверени лица.

Документът е от 1989 г. и е утвърден от тогавашния министър на вътрешните работи Георги Танев.

В него се посочва, че агентурата е била и остава основно и най-ефективно оръжие за обезпечаване на сигурността на НРБ.

Постоянното подобряване на качеството и надеждността на агентурата се основава на богатия опит на КГБ.

В заповедта с най-високо ниво на секретност са регламентирани различните категории секретни сътрудници – агент, резидент, съдържател на явочна квартира и съдържател на конспиративна квартира.

Разработени са указания за подбора, вербовката и работата със секретни сътрудници, както български граждани, така и чужденци. .