Главното разузнавателно управление (ГРУ) при Генералния щаб на въоръжените сили на СССР е разполагало със свой официален представител в София, чрез който пряко е следяло работата на изцяло подчиненото му Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската народна армия (РУ-ГЩ, военното разузнаване по време на комунистическия режим, б.а.).

Това разкрива документ от архивите на РУ-ГЩ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно писмо (на руски език, б.а.) от началника на РУ-ГЩ на БНА ген. Васил Зикулов до началника на ГРУ ген. Пьотър Ивашутин от февруари 1980 г.

Държавна сигурност не само е изпълнявала партийните заповеди за терор и репресии на българското население, но една специфична структура е натоварена с цялото обслужване на комунистическата върхушка.

То е възложено на Пето управление на ДС – Управление „Безопасност и охрана“, което през втората половина на 50-те години на ХХ век най-дългогодишния генерален секретар на БКП Тодор Живков превръща в своята преторианска гвардия.

Това разкрива документ, съхранен в архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява лично строго секретен препис от протокол „Б“ на Политбюро на ЦК на БКП от 3 юли 1952 г. (по това генерален секретар на БКП е Вълко Червенков).

Въпросният протокол съдържа решение на висшето комунистическо ръководство, с което на Управление за безопасност и охрана (УБО) е възложено охраната, жилищното устройство, обзавеждането, снабдяването и обслужването на членовете на Политбюро на ЦК на БКП, на кандидат-леновете на Политбюро, секретарите на ЦК и членовете на правителството.

Държавна сигурност е разполагала с информация за нанесени сериозни щети, извършени злоупотреби и престъпления при дейността на задграничните фирми с инженерингова дейност по времето на тоталитарния комунистически режим.

Това става ясно от документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Инженеринговата и задгранична дейност на обслужваните в отдела ведомства.

Документът е на отдел 10-А в управление „И“ (икономическо) на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) от април 1984 г.

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). В част 6.4 се разкрива включването в схемата на „скрит транзит“ в края на комунистическия режим фирмите „Ширио“ и „Лотос“. Повод за поредицата е позиция за репресивния апарат на БКП на инфарктно избрания за кмет на София Васил Терзиев, издигнат от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, изказана публично от него по време на предизборната кампания:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

На днешната дата 29 януари през 1990 г. точно преди 30 години комунистическият режим започва паническо прочистване на архивите на своя репресивен апарат – Държавна сигурност.

Целта е тайно от обществото и от оформящата се политическа опозиция в страната тоталитарното управление на БКП да прочисти архивите от компрометиращи партията материали за различни нейни престъпления, и не по-маловажно е да постави в зависимост по време на прехода към демокрация агентурния апарат, с който си е служила дотогава.

И двете цели са изпълнени успешно въпреки огромните страхове и опасения, които тогава тресат МВР-ДС.

Бягствата от армията по времето на комунистическия режим са имали масов характер и са били основен проблем на военното контраразузнаване, определено като „политическия орган” на БКП в БНА (през различните години по се води Пето или Трето управление на ДС, б.а.).

Това сочи документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго поверителен доклад за проявите на врага в Народната армия. Докладът е от 1952 г. и е подписан от началника на Пето управление на ДС (военното контраразузнаване).

В него е посочено, че „най-разпространената и открита форма [на проявите на „врага”] са бягствата и дезертьорствата в Народната армия”.

През 1951 г. са извършени общо 139 бягства, от които 54,7% са от пехотните части.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна Инструкция за камерната разработка и използването на камерни агенти от следствените органи на МВР. Документът е от 1977 г. и е утвърден от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

Със строго секретната инструкция е установен регламентът, при който Държавна сигурност използва т. нар. камерна разработка по време на следствията. Тя се състои в разработването на лица, които ДС разследва за различни прояви против комунистическия режим.

Разработването им става докато обектите на разработка се намират или в следствения арест или в килия в затвора. Този тип разработки се реализират чрез камерни агенти, които се поставят в обкръжението на разследваното лице. Агентите – камерници се подбират от средите на затворниците.

На 87 години в сряда, 5 декември 2012 г., почина о. р. ген. Нанка Серкеджиева, съобщи агенция „Блиц”. На погребението й, според информационната агенция, са присъствали бивши кадри на ДС и бившият министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Тайната чистка на досиетата през 1990 г.

Серкеджиева е един от висшите ръководни кадри, които стоят в основата на чистката на досиетата от Държавна сигурност в началото на 1990 г., броени месеци преди първите демократични избори през юни същата година.

Тя е човекът, който изготвя строго секретната от особена важност докладна записка рег. №ІV-68, подписана от зам.-министърът на вътрешните работи, отговарящ за архива ген. Стоян Савов и утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. Формалното й извеждане от МВР е на 29 януари 1990 г. – в навечерието на ХІV извънреден конгрес на БКП.

„Другарю Семерджиев, тревожа се за хората, с които работя и не мога да се отнеса безразлично, тревожа се за нашето имущество, което е събирано с години, и ден, и нощ мисля как да постъпим. Ние не можем безразлично да се отнесем към бъдещето на нашите служби. Това не ни позволява нито партийната съвест, нито като комунисти и служители. Ние няма да се предадем, защото тази власт сме я взели със скъпи жертви, с много кръв и в никой случай няма да се предадем.”

„Работата по външнополитическото разузнаване през последните години бележи застой. Чрез наличните официални и доверителни връзки се решават второстепенни задачи от номенклатурата“.

Това признава Държавна сигурност през 1981 г. за дейността си във Великобритания в документ на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването), който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Агентурно-оперативната обстановка в Англия и някои особености в работата с официалните и доверителни връзки.

Самият документ съдържа описание на тогавашната политическа обстановка в Обединеното кралство, като акцентът е поставен върху политиката на премиера Маргарет Тачър, лидер на Консервативната партия.

Държавна сигурност е искала да установи канал за бягство на българи в Западен Берлин през първата половина на 70-те години на ХХ век.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно мнение, бележки и допълнителни мероприятия на Второ главно управление на ДС към плана за работа на групата оперативни работници в Берлин – ГДР през първото полугодие на 1972 г.

Документът е на Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването) и е от 1972 г.

„Да се установи и изучи канал за бягство в Западен Берлин и оттам във ФРГ (Западна Германия, б.а.), ползван от наши граждани и възможностите да се ползва този канал за извеждането на агентура в лагерите във ФРГ“, е записано в строго секретните бележки (виж стр. 6).