В началото на 80-те години на ХХ век Държавна сигурност и Комитетът за Държавна сигурност на СССР (КГБ) са се договорили за оказване на влияние върху мюсюлманското движение в Близкия Изток с цел неговото укрепване на антиимпериалистически и антиамерикански позиции.

Това е записано в строго секретен Комплексен план относно: Взаимодействието на ПГУ на НРБ и ПГУ на КГБ в организирането на агентурно-оперативната работа по арабските страни и Израел през 1981-1985 г., който desebg.com публикува онлайн.

Документът е подписан от началниците на Първо главно управление (ПГУ) на КГБ ген. Владимир Крючков и неговия български еквивалент, ръководен по това време от ген. Васил Коцев, както и от началниците на съответните арабски отдели в двете разузнавания.

Подписването на подобни планове между отделните структури в ДС и КГБ става факт след подписването на първото споразумение между тоталитарните комунистически служби на Съветския съюз и НРБ през 1972 г. в София.

С подписания план ДС и КГБ се договарят да работят заедно по арабското направление и Израел.

Двете тоталитарни служби приемат да разменят разузнавателни информации за външнополитическите планове на САЩ, страните-членки на НАТО и Израел, отнасящи се до Близкия Изток.

През 60-те години Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА (военното разузнаване при комунизма) не е разполагало с куриер в САЩ и поради тази причина оперативните работници са предавали придобитата информация на съветското военно аташе в щатите.

Това разкрива секретен доклад на РУ-ГЩ за проведена консултация в ГРУ (Главно разузнавателно управление) на Съветската армия (съветското военно разузнаване), който desebg.com публикува онлайн. Архивният документ е от 1963 г. е отчет на зам.-началника на РУ-ГЩ за едноседмичното му посещение в Москва за съгласуване на задачите за 1964 г. със съветското разузнаване.

Покушението срещу Александър Литвиненко е сравнимо с извършеното през 1978 г. убийство на българският дисидент Георги Марков, който бе отровен на моста „Ватерло” със сачма с рицин, пише британския вестник „Гардиън” по повод последните разкрития на британските съдебни власти за ликвидирането на руският беглец преди 10 години.

Разследването на убийството на бившият подполковник на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) Литвиненко (виж подробности за убийството му - ТУК), станал впоследствие критик на Кремъл, не само установи, че в престъплението е замесена руската държава, а и че вероятно то може да се свърже със самия Владимир Путин. Това, че министърът на вътрешните работи Тереза Мей нарече извършеното през 2006 г. в Лондон убийство "безочливо и неприемливо", е хубаво, но не е достатъчно. Британското правителство даде ясно да се разбере, че дипломатическите отношения с Русия няма да пострадат, посочва "Гардиън".

 На британското правителство няма да бъде лесно да предприеме нови действия срещу Москва, въпреки че съдия Робърт Оуен приведе неоспорими доказателства за участие на Русия в убийство на територията на Великобритания, пише в. "Дейли телеграф".

Проблемите в сътрудничеството срещу международния тероризъм, както между страните от Запада, така и в бившия Източен блок преди разпадането му, съществуват още през 80-те години на миналия век. Това се оказва и ахилесовата на различните антитерористични коалиции, които се образуват през следващите 30 години, с цел ограничаване на едно или друго явление или вълна на тероризма.

Архивните документи на тоталитарните служби като КГБ и ДС показват, че те активно следят политиката на западните държани и техните специални органи по този проблем, който принуждава Европейската икономическа общност, САЩ и НАТО да предприемат редица мерки при засилването на международния тероризъм през 80-те години на ХХ век.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка за проблемите на международното сътрудничество в борбата срещу тероризма.

Съдържателят на явочна квартира е следваща основна категория секретен сътрудник в агентурната мрежа на Държавна сигурност. Пред 1950 г. в строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. за него е отбелязано:

„Съдържател на явочна квартира се явява също така секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който предоставя на разположение на същите своята квартира на срещи на оперативни работници с агентурата. Съдържатели на явочни квартири се вербуват из средата на предани и патриотично настроени към народната власт граждани, предимно из средите на БКП. Тяхната вербовка се разрешава и оформя по същия начин, както на информаторите. Агентурата, работеща по една разработка не се приема в една и съща явочна квартира.” .

Наред с репресиите срещу българите Държавна сигурност се е занимавала и със събиране на доноси кой какво е говорил за партийните функционери, включително и разказването на вицове за тях.

Това става ясно от стотици архивни документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн. Той представлява строго секретна докладна записка относно: Лидия Тановска, хористка от Музикалния театър.

От него става ясно, че през 1977 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е слухтяло около словоохотливата хористка, която имала неблагоразумието да приказва за дъщерята на генералния секретар на БКП Людмила Живкова, както и за нейния баща – Тодор Живков. В случая за Тановска донасяла нейна колежка, която е водена в Шесто като доверено лице (ДЛ) под псевдонима "ЦОНЕВА".

През 80-те години на ХХ век комунистическата Държавна сигурност е разигравала под контрола на съветския КГБ цяла серия от активни мероприятия, насочени срещу САЩ и тогавашния президент Роналд Рейгън.

Това разкриват документи от архива на ДС, един от който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка на Първо главно управление на ДС относно: Сътрудничеството със съветските другари за 1982-1983 г. по направление САЩ и НАТО.

В него са описани по-значимите операции срещу САЩ за посочения период, назовани с техните кодови имена.

 Повечето от тях са провеждани в страни в Западна Европа и по същество представляват публикации или издаването на книги с антиамериканска насоченост.

„Няма забавяне на предаването на архива на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунизма, бел. ред.), съхраняван от служба „Военна информация”, на Комисията по досиетата.  Дори струва ми се, че още доста интересни неща в друга посока ще предизвикат интереса ви, не искам да казвам откъде и как”.

Това заяви министърът на отбраната Николай Ненчев по време на премиерата на двата нови сборника на Комисията по досиетата –  „Военното разузнаване и Варшавският пакт срещу НАТО“ и „ПГУ–ДС и Варшавският пакт срещу НАТО (1959-1991)“ в понеделник (8 февруари 2016 г.) вечер в Централния военен клуб в София.

Ненчев, уважи с личното си присъствие официалното представяне на новите издания, първото от които включва именно архивни документи на военното разузнаване при комунизма по линия на дейността му срещу НАТО.

„Останали са около 9000 архивни единици, които ще предадем на Комисията в срок в рамките на юни-юли тази година”, увери министър Ненчев. По думите му на Комисията по досиетата вече са предадени над 20 000 архивни единици.

Сайтът desebg.com публикува кореспонденция на Ройтерс за това как 25 години след Обединението на Германия там продължават усилията за проучването на архивите на репресивния апарат на бившата ГДР, известен като ЩАЗИ. В него става ясно за програмата за възстановяване на архивите, които ЩАЗИ се е опитала да унищожи малко преди през януари 1990 г. гражданското общество да окупира нейните сгради в Източен Берлин, а също така за продължаващия огромен интерес към тоталитарното архивно наследство от страна на жертвите на ЩАЗИ и изследователите. Материалът на Ройтерс се препечатва по БТА.

В плесенясало помещение в лабиринт от офиси в Източен Берлин две жени работят търпеливо върху най-огромния пъзел, който светът е виждал: повече от половин милиард парчета, които събрани заедно, разкриват подробности за безбройните престъпления на източногерманската тайна полиция.

Министерството на държавната сигурност, по-известно като ЩАЗИ, е използвало мрежа от агенти и информатори да събират информация за всеки гражданин на Източна Германия, за да смазва по-успешно инакомислието.

Агентът е сред основните категории секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. е дадено следното описание за него:

„Агентът е надежден, квалифициран секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, успешно изпълняващ техните задачи по внедряване, разработка агентурата на разузнаването на капиталистическите страни, вражеските подмолни организации и други антинародни елементи.