Desebg.com препечатва интервюто на главния редактор на Faktor.bg Стойко Стоянов с бившия офицер от научно-техническото разузнаване в Първо главно управление на ДС Лъчезар Тасев. Той е единственият служител на Националната разузнавателна служба (НРС), който след политическите промени, се опълчи публично на замитането на следите в т. нар. неявни фирми на бившето Първо главно управление на ДС и финансовото им източване в началото на прехода по време на управлението на ген. Бриго Аспарухов, директор на НРС. В интервюто за Faktor.bg Тасев припомня някои позабравени факти, както и потвърждава, че фирмата „Телерик“, с която кандидатът за кмет на София на ПП-ДБ Васил Терзиев прави успешен бизнес, е рожба на кооперацията „Кимкооп“, продукт на кадри на научно-техническото разузнаване на ПГУ-ДС. Според Лъчезар Тасев спасението на страната минава единствено през тотална лустрация на руските зависимости в държавната администрация.

Лъчезар Тасев е завършил радиоелектроника във Висшия машинно електротехнически институт – София. Професионалната му кариера минава през РЕСПРОМКОМПЛЕКТ, Управление научно-техническо разузнаване, ИНКО, ТЕРЕМ-ЛЕТЕЦ ЕООД. През 1985-1987 г. е специализирал в Япония, а 1987-1988 г. е завършил школа на КГБ – Одинцово-СССР. Владее японски, английски, руски език.

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 4.3 описва финала от разработката на Първо главно управление на ДС, опитало се да проведе „остро мероприятие“ (убийство) на политическия емигрант в Израел Петър Семерджиев, бивш кандидат-член на ЦК на БКП, а след неуспеха провеждането на операция „ИНФЕКЦИЯ“, с която разузнаването на компартията е целяло да го компрометира като агент на Гестапо. Повод за поредицата „Добрата ДС“ е позицията на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, изразена неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

С това наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

С активното мероприятие „ЧЕРНА РЪКА“ Държавна сигурност и сродната ѝ тайна служба в ГДР – ЩАЗИ са се опитвали през 1972 г. да създават „нетърпима обстановка към американците“ в страните, които е САЩ са имали военно присъствие.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна от подп. Атанас Гинев, зам.-началник на 08 отдел (Активни мероприятия, б.а.) в Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването, б.а.), до началника на ПГУ полк. Стоян Савов.

Десетилетия наред офицерите от Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия (военното разузнаване по време на комунистическия режим, б.а.) се кълнят в идеологическа вярност на своите по-големи „братя“ от съветското ГРУ, които ги напътстват и ръководят как да работят срещу „враговете“ на светлите комунистически идеи.

Затова не е никак учудващо, че онези, които са действали срещу НАТО до 1989 г. след това, че и до наши дни не продължават да работят срещу съюзниците на демократична България в алианса.

Последният шпионски скандал само потвърди някои тъжни закономерности. Без истинска кадрова реформа в специалните служби и в сектор сигурност България е обречена да бъде опитно поле на режима в Москва.

Шесто управление на Държавна сигурност за борба срещу идеологическата диверсия е следяло как западните радиостанции са влияели върху различни представители на интелигенцията.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна информация относно: Въздействието на чуждата радиопропаганда върху лица из средите на интелигенцията, младежта и народностните групи.

Документът е от края на 1978 г. и хвърля светлина върху следените от идеологическото управление на ДС представители на интелигенцията, младите хора и малцинствените групи, които редовно са слушали различни чуждестранни радиостанции, които комунистическият режим е определил като „вражески“.

Излъчваното по тях, дори и като информация с факти или изразени мнения, е определяно като „вражеска пропаганда“.

По време на принудителното изселване на българските граждани от турски произход от България в Турция през лятото на 1989 г. тоталитарният комунистически режим им е давал два часа да си съберат багажа преди да напуснат родните си къщи в посока ГКПП Капитан Андреево.

Това са разбрали западни дипломати по време на т. нар. Голяма екскурзия, принудила около 360 000 мюсюлмани да напуснат родината си в резултат на реакцията на Живковото управление след масовите мирни протести на турците през май 1989 г. срещу „възродителния процес”.

Информацията, с която са разполагали различни западни дипломати в НРБ за наказателната акция на комунистическия режим, достига до нас от архивите на ДС.

Репресивният апарат на БКП е следял и подслушвал чуждестранните дипломатически служители, включително и казаното или научено от тях за „възродителния процес”.

Информаторът спада към категориите секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. тази категория е определена така:

„Информаторът е секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който изпълнява техните задачи за разкриване на враждебни и подозрителни лица, наблюдаване на вражески елементи, проучване и издирване на държавни престъпници, обслужване на стопански обекти и предприятия, държавни учреждения, научни институти, ТКЗС и т.н. и в отделни случаи разработката на конкретен обект. Информатори се вербуват по правило от средата на предани и лоялни към народната власт патриотично настроени граждани.”

През втората половина на 50-те години обаче в следващите ръководни документи за агентурния апарат указанията на министъра на вътрешните работи са за прехвърляне на категорията информатор към категорията агент.

В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 1955 г. за утвърждаване на „Инструкция по организиране и провеждане на негласно проучване в органите на ДС” е прибавена нова категория, отнасяща се до негласното проучване на набелязани от Държавна сигурност лица – информационна мрежа. В нея също се използват термините за два вида сътрудници – информатор и доверено лице:

Формираната през 1966 г. в рамките на Първо управление на ДС (от 1969 г. управлението е издигнато в главно) структура на научно-техническо разузнаване (НТР) за кражба на ембаргови западни технологии, които да подпомагат технически изостаналата планова икономика на тоталитарния комунистически режим, се е развивала под специалните грижи на ръководството на компартията и нейното правителство.

Това признава самото НТР в строго секретна информация относно: Работата на ПГУ-ДС по линия на научно-техническото разузнаване.

Документът е от 1974 г. и desebg.com го публикува онлайн.

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 4.2 продължава историята за опита за убийство на политическия емигрант в Израел Петър Семерджиев, бивш кандидат-член на ЦК на БКП, от страна на Първо главно управление на ДС, там където са работили бащата и майка на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев. Повод за поредицата е позицията на Терзиев за репресивния апарат на БКП, изречена публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

С това наследникът на комунистическо-десарския род ясно показа, че оценката му за ДС е същата като тази, която през целия преход различни представители на Държавна сигурност се опитват да нормализират.

Бягствата на източногермански граждани през България са се превърнали в хроничен проблем за българската Държавна сигурност и Министерството на Държавна сигурност на ГДР, известно още като ЩАЗИ.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка относно: Координацията между ГКПП на НРБ и ГДР за предотвратяване опитите за бягства на граждани от социалистическите страни.