Днес, 11 септември 2019 г., преди 41 години в болница в Лондон издъхва българският писател и критик на комунистическия режим в България Георги Марков, който четири дни по-рано е отровен от агент на Държавна сигурност с бързо действаща отрова неоставяща следи, предоставена от съветския КГБ.

През лятото на 1978 г. радио „Свободна Европа” завършва излъчваните в продължение на три години негови „Задочни репортажи за България”, дали най-точната характеристика на комунистическата система в Народна република България.

След края на „Задочни репортажи за България” писателят започва да подготвя продължение на своите коментари под формата на есета за „Свободна Европа”.

През юни 1978 г. той разменя кореспонденция с завеждащия българската секция в мюнхенската радиостанция Методи Захариев, като му предлага новата рубрика да е озаглавена „Писма до Стефан Ц.” (писателят е имал предвид приятеля си Стефан Цанев) или „Писмо до стар приятел”. Тя обаче стартира в началото на юли 1978 г. под името „Говори Георги Марков”.

В памет на писателя сайтът desebg.com публикува последния негов репортаж, излъчен от радио „Свободна Европа” на 10 септември 1978 г. под заглавие „Празникът на свободата и празникът на милицията”. Есето е включено в сборника му „Нови задочни репортажи. Когато часовниците са спрели”, издаден у нас през 1991 г. По ирония последното му есе е посветено на Държавна сигурност – същата, която изпълнява желанието на Тодор Живков Георги Марков да бъде ликвидиран.

Днес, 26 юни 2019 г., от 18,30 ч.  Галерия-музей "Класика" на ул. Юрий Венелин № 32 в столицата организира среща-дискусия с авторите проф. Вили Лилков и журналиста Христо Христов на едно от най-воните документални изследвания за периода на комунистическия режим – „Погубената България”.

Официалната премиера на изданието се състоя на 14 май в София, но интересът към книгата провокира Галерия-музей "Класика" да организира нова среща с авторите. В дискусията ще участва и автора на предговора към книгата д-р Любомир Канов, бивш политически затворник при комунизма и политически емигрант.

„Погубената България“ е своеобразно продължение на тяхното съвместно изследване „Бивши хора“ (2017), посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния и интелектуалния елит на България след 9 септември 1944 г.

Преди седмица, на 18 май 2018 г., на мястото на бившия комунистически лагер „Белене” на остров Персин се проведе традиционното годишно поклонение в памет на жертвите на тоталитарната комунистическа диктатура. Една от изненадите бе присъствието на вицепремиера и лидер на НФСБ Валери Симеонов. Той не взе думата, но след края на събитието журналистът Христо Христов успя да му зададе няколко въпроса. Сайтът desebg.com публикува блиц интервюто с Валери Симеонов.

Г-н Симеонов, какво ви доведе днес [18 май 2018 г.] на мястото на лагера „Белене”?

– Доведе ме моята неинформираност за концлагера. Знам някои неща, чел съм за други, но всичко съм научил след 10 ноември 1989 г. Вече са минали 29 години от началото на демократичните промени и 29-годишните млади хора в България не знаят вероятно нищо за зловещото, чудовищно лице на социализма, което сега се представя в романтична, розова светлина. И така се подлъгват младите поколения, което е безобразие. За съжаление и аз когато бях на 29 години нищо не знаех за лагера „Белене”.

Сайтът desebg.com  публикува с образователна цел документалния филм „Тодор Цанев. Съпротивата на горяните“ от втория сезон на поредицата „Отворени досиета” (2017), посветена на жертвите на комунизма.

Документалната лента показва Тодор Цанев, поет и горянин, автор на клетвата на горяните в Русенско. Той е роден през 1931 г. в село Червена вода, Русенско. Дядо му е земеделски стопанин, а след 9 септември 1944 г. семейството му е набелязано от БКП като кулашко.

Тодор Цанев завършва Русенската мъжка гимназия и още като ученик се увлича от поезията. Той е по-голям братовчед на Стефан Цанев, който впоследствие се утвърждава като един от талантливите български писатели.