Днес, 2 юни 2025 г., е ден на почит и към паметта на горяните в Сливенско, припомня сайтът desebg.com.

На този ден наследници и родственици на сливенските горяни отдават почит, поднасяйки венци и цветя на паметника на участниците в горянското антикомунистическо движение в центъра на Сливен.

Сливенските горяни се почитат в Деня на Ботев и загиналите за свободата на България, тъй като на 1 срещу 2 юни 1951 г. Втора сливенска чета, възлизаща на 106 души и ръководена от Георги Маринов Стоянов – Търпана, влиза в тежко сражение с 13-хилядна армия от части на МВР и военни части, при което загиват над 40 горяни.

На 12 декември 2024 г., четвъртък, в Аудитория 1 на Нов български университет от 10.00 ч. ще бъде открита конференция „Жертвите помнят“ – 40 години от насилствената асимилация на турското малцинство от тоталитарния комунистически режим в България (декември 1984 г.).

Съорганизатори на инициативата, с която ще бъде отбелязана 40-годишнината от едно от най-масовите престъпления на БКП, са НБУ, гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ и фондация „Истина и памет“.

В конференцията се участват Бивши лагеристи от лагера „Белене“ в периода 1984-1987 г., сред които Руфат Юмер, Сабри Искендер, Ахмед Ахмед, Музафер Ерканли, Мехмед Адем, Шукри Мехмед, Сейдали Алиш и др.

Те ще свидетелстват от първо лице защо са въдворени без съд и присъда в концлагера „Белене“, как са били третирани там и какво е представлявал лагера на дунавския остров Персин.

Бившите лагеристи ще разкажат за тяхната съпротива – гладните стачки на Втори обект и на секретния обект „Заставата“.

Разказът им ще продължи с освобождаването им от „Белене“, но интернирането им в други населени места, далеч от родния им край, а някои от тях и във временния лагер до затвора в Бобов дол. Те ще споделят и как те и техните семейства са били изгонени насила от България през лятото на 1989 г.

В историческия панел на конференцията ще участва и доц. Михаил Груев, историк, председател на Държавна агенция „Архиви“, съавтор на изследването „Възродителният процес“ – мюсюлманските общности и комунистическият режим (2008).

Днес ни напусна Севгин Абдула Осман, политически затворник по време на насилствената смяната на имената на турците и противник на т. нар. от комунистическия режим „възродителен процес“.

Това съобщи пред desebg.com Касим Дал, председател на фондация „Свобода и достойнство“, който самият е политически затворник от времето на тоталитарното управление на БКП.

Севгин Осман е роден на 1 декември 1957 г. в гр. Свищов. Арестуван е и осъден за съпротива срещу насилствената асимилация, проведена от комунистическия режим начело с Тодор Живков, срещу турското малцинство в НРБ (1984-1985).

Присъдата си излежава в Старозагорския затвор и в затвора „Белене“. В комунистическите затвори изкарва близо 4 години. Освободен е през януари 1990 г.

„Севгин Осман беше ПРИЯТЕЛ с големи букви! Честен и почтен човек, който не направи нито един компромис срещу извършителите на „възродителния процес“, заяви пред desebg.com Касим Дал.

Погребението му ще е утре, 6 август 2024 г., в гр. Свищов след 10.30 ч. Политическият затворник от времето на комунистическия режим си е отишъл от този свят на 67 години след продължително боледуване.

Desebg.com публикува интервю с отец Калистрат, монах от българския манастир „Св. великомъченик Георги – Зограф“ на Света гора и част от неговото братство. Поводът е неговото задълбочено изследване „Третият Рим и църквата“, част 1, което сайтът неотдавна представи, и което разкрива пътя и механизмите на подчиняването на Руската православна църква на светската власт. Отец Калистрат бе любезен да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.

Отче Калистрате, какво ви мотивира да започнете да пишете този толкова сериозен труд, който разкрива в дълбочина взаимоотношенията между руската църква и властта през вековете?

 – Първоначалната ми идея беше да опиша една съвременна ситуация в Руската Православна Църква (РПЦ), която имаше отношение към така наречения Събор в Крит от 2016 г., когато Поместните Православни Църкви бяха поставени в странна ситуация да легитимират с присъствието си предварително съставени документи, някои от които противоречат на догмата – неоспоримите истини на православната вяра. Българската Църква, както е известно, не отиде на събора и с това го провали. Написах няколко статии, които имаха известен отзвук, но ми се стори, че е добре да обясня, какво е довело Православието до абсурда да признава ересите за равнопоставени църкви. В православния Символ на вярата ясно се казва, че Църквата е само една!