Desebg.com публикува интервю с отец Калистрат, монах от българския манастир „Св. великомъченик Георги – Зограф“ на Света гора и част от неговото братство. Поводът е неговото задълбочено изследване „Третият Рим и църквата“, част 1, което сайтът неотдавна представи, и което разкрива пътя и механизмите на подчиняването на Руската православна църква на светската власт. Отец Калистрат бе любезен да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.

Отче Калистрате, какво ви мотивира да започнете да пишете този толкова сериозен труд, който разкрива в дълбочина взаимоотношенията между руската църква и властта през вековете?

 – Първоначалната ми идея беше да опиша една съвременна ситуация в Руската Православна Църква (РПЦ), която имаше отношение към така наречения Събор в Крит от 2016 г., когато Поместните Православни Църкви бяха поставени в странна ситуация да легитимират с присъствието си предварително съставени документи, някои от които противоречат на догмата – неоспоримите истини на православната вяра. Българската Църква, както е известно, не отиде на събора и с това го провали. Написах няколко статии, които имаха известен отзвук, но ми се стори, че е добре да обясня, какво е довело Православието до абсурда да признава ересите за равнопоставени църкви. В православния Символ на вярата ясно се казва, че Църквата е само една!

Когато се говори за Русия и нейната история обикновено се пропуска огромното значение, което изиграва църквата при канализирането на властта. Руските владетели се стремят не само да утвърдят върховната си власт чрез църквата, но и да я подчинят на своите интереси.

Цар Иван Грозни е първият, който получава висше признание чрез ритуала на Венчание за царството (смятано за едно от тайнствата на църквата), извършен върху него от св. Макарий Митрополит московски (до император Петър I царуват общо 20 владетели, от които не всички, а само 13 са помазаници по чина на Венчание за царството).

Как през вековете се развиват взаимоотношенията между властта в руската държава и църквата, какви са зависимостите и крайния резултат разкрива едно изключително издание, което се прояви на книжния пазар у нас през 2022 г. и тази неделя представям в библиотеката на desebg.com.

Става въпрос за книгата „Третият Рим и църквата“, която разглежда тези сложни взаимоотношения от друга гледна точка, различна от класическия подход на историците.

Изданието е уникално не само по своето съдържание, но и от факта, че негов автор е български монах – отец Калистрат Зографски от българския манастир „Св. Георги – Зограф“ на Света гора.

Самото заглавие подсказва, че Московска рус се разглежда като опит да бъде представена за Трети Рим – не само исторически наследник на две империи (Римската и Византийската), но и политически и религиозен център на православието.

Тази геополитическа, религиозна и политическа концепция си проправя път в Русия в ХIV век в стремежа да се утвърди нейното историческо значение.

Тя играе важно значение във формирането на официалната идеология на Москва, че Русия е обединител на всички славянски народи. А идеята за Третия Рим е в основата и на поддръжниците на руския месианизъм и изключителност.

Макар че тук трябва да се отвори една скоба и да се уточни, че идеята за „трети Рим“ не се ражда в Русия.

Както авторът посочва българският цар Иван Александър (1331-1371) смята Търново за „нашия нов Цариград“ – така за първи път възниква разбирането за приемственост между Рим, градът-империя с неговия двойник Константинопол, обобщен образ на „втория Рим“, който е посредник между Бога и земната власт, и един Трети Рим – продължител на изпълнението на Божията воля, когато Първият и Вторият паднат поради греховете на своите земни владетели.

Утре, събота, 3 декември 2022 г. от 16.30 ч. по Канал 1 БНТ ще излъчи петия филм от новия сезон на документалната поредица „Отворени досиета“, посветена на жертвите на тоталитарния комунистически режим.

Документалната лента е озаглавена „Сафие Юрдакул – болезнената рана от „възродителния процес“ и за първи път показва една от второто поколение жертви на насилствената смяна на имената, проведена от комунистическата власт начело с Тодор Живков през 1984-1985 г.

Пред камерата на поредицата застава Сафие Юрдакул, българска гражданска от турски произход, родена в Разград, която е 9-годишна, когато бруталната акция на „възродителния процес“ се стоварва и върху нейното семейство.

Сайтът desebg.com публикува документално изследване на проф. Веселин Вучков, посветено на трагичната съдбата на малко известния юрист Сотир Янев от дупнишкото село Стоб. 
Веселин Вучков е професор по наказателен процес в Югозападен университет – Благоевград, Нов български университет и Академия на МВР. Той е зам.-министър на вътрешните работи (2009 – 2013), народен представител (2013 – 2015), министър на вътрешните работи (2014 – 2015). През март 2015 г. подава оставка като министър и напуска политиката поради нежеланието на тогавашния премиер Бойко Борисов за извършване на необходимите реформи в системата на МВР. Проф. Вучков е автор на изследвания, посветени на видни български юристи, на научни публикации, биографични есета и др. Текстът е публикуван първо във в. „Струма“. Заглавието e на desebg.com.

Винаги, когато тръгвам трепетно към Стобски пирамиди, предпочитам да поема по улица към махалата Буковец. Малко над селския площад подминавам родната къща на един от известните жители на с. Стоб – партизанина Асен Васев (Аджията), на чието погребение през 1980 г. присъствахме като деца. А на метри след това се „разминавам“ с поочукана двуетажна къщичка с малък двор.

За двама от родените в този дом стобчани витаеха слухове и неясни спомени, върху техните имена до 1989 г. бе застлана тежка постеля на забрава, а това за неукрепналите ни детски души пораждаше дори необяснимо чувство на объркване. Но защо? – Защото иде реч за едни от най-образованите и обществено извисени фигури на обичаното ми родно село, чиято житейска съдба, обаче, влиза в непоносимо противоборство с насадената тоталитарна идеология след 1944 г.