Сайтът desebg.com публикува с образователна цел документалния филм на БНТ1 „Зейнеп Зафер. Насилствената смяна на имената на мюсюлманите”. Той е част от втория сезон (2017) на документалната поредица „Отворени досиета”, посветена на жертвите на комунизма.

Зейнеп Зафер е родена през 1958 г. в село Корница, Гоцеделчевско. Тя става очевидец на въоръжената акцията на комунистическия режим за насилствена смяна на имената на помаците в Източните Родопи през 1973 г., когато е 15-годишна.

След като жителите на родното ѝ село отказват да направят това, тоталитарното управление на БКП атакува Корница и с оръжие, а при акцията се стига до жертви от страна на населението.

„Харесвах още през 1945-1946 г. безрезервно лириката на Атанас Далчев – бях изкарван антипатиен.
Харесвах още през 1945 г. прозата на Хемингуей, романите и разказите му – бях изкарван упадъчен и западнопоклонник.
Не приех критиките срещу „Звезда”, „Ленинград”, Ахматова и Зощенско – бях изкарван декадент.
Защитих романа „Тютюн”, бях гледан съжалително...”

Думите са на големия български творец Радой Ралин, а още от тях ще прочете всеки, който посети  изложбата „Радой Ралин в огледалото на времето“ в негова памет, организирана в представителната зала на Държавна агенция „Архиви” на ул. „Московска” 5 в столицата.

Учители, ученици, наследници на горяни, местни интелектуалци и граждани уважиха представянето на петото, допълнено издание на книгата на Нася Кралевска „Без заглавие” – рушители и строители на България в гр. Сливен в сряда (25 септември 2019 г.).

Там бе четвъртата спирка на новото издание след Созопол, Бургас и Карнобат.

Много преди началото на премиерата в Кукления театър в града наследници на горяни от Сливенския край се бяха събрали пред входа на театъра в очакване на авторката. Случайно или не в същата сграда през 1945 г. е заседавал местния „народен съд”, издал редица смъртни присъди.

Към наследниците на горяните в залата се присъединиха будни граждани от Сливен, а малко по-късно в събитието се включиха и учителя Илия Димов, с неговите 10-класници от Профилирана гимназия с преподаване на запади езици "Захарий Стоянов" в града, които от тази година ще изучават комунистическия режим в самостоятелен раздел и по нова учебна програма с нови учебници.

На този ден преди 75 години Съветският съюз къса дипломатическите си отношения с Царство България и му обявява война. Три дни по-късно окупира страната, която междувременно обявява война на Германия.

Началото на окупацията на България, започнала на 8 септември 1944 г., става предпоставка за осъществяването на 9-семтеврийския преврат, довел БКП на власт.

Днес тези факти от историята са особено важни, тъй като управлението на Путинова Русия се опитва да представи онези събития като „освобождение”, а не като окупация.

Съветската нота не определя България като фашистка или нацистка страна

Сайтът desebg.com припомня по-подробно събитията отпреди 75 години. В нотата, връчена на българското правителство на 5 септември 1944 г. към 19 ч., се посочва: