Иво Инджев е журналист и публицист. Работил е като кореспондент на БТА в Бейрут (1983-1987). След промените е директор на БТА (1990-1993), главен редактор на в. „Експерс” (1993-1994) и на в. „Демокрация” (1994-1995).

Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти (1994-1996). Коментатор на радио „Свободна Европа” (1995-2000). Водещ на публицистичното предаване „ В десетката” в Би Ти Ви (2000-2006). Заместник председател на Комисията по етика в електронните медии в България. Поддържа един от най-популярните блогове (ivo.bg).

Носител на наградата на БХК „Човек на годината” (2010). Автор е на книгите „Мълчанието е злото” (2009), „Президент на РъБъ” (2010) и „Течна дружба” (2011). Тази неделя сайтът Държавна сигурност.com представи последната му творба. Това е поводът за разговор с автора й.

На 5 април 2012 г. се навършиха 50 години от закриването на последните лагери на комунизма край Ловеч и Скравена.

Преди половин век Политбюро на ЦК на БКП взима тайно решение да закрие лагерите, след като във висшето партийно ръководство се разбира, че там се извършват жестоки убийства.

Българското общество разбира за ужаса, създаден от Тодор Живков, едва след промените. От 1990 г. до сега гражданите в Ловеч и региона  са създали традиция всяка последна събота на месец март да почитат жертвите на комунистическия режим в лагера, станал печално известен под името „Слънчев бряг”.

Сайтът desebg.com ви предлага видеорепортаж от честването тази година.

Винаги съм харесвал книгите, чиито автори още в началото изясняват своята позиция, мотивират критичния си поглед и защитават тезите си аргументирано.

Противно на онези изследователи с претенции за научност, които все гледат да се дистанцират във времето, за да изглеждат обективни и безпристрастни, а накрая ти предлагат историята или с премълчани факти, или с интерпретацията на собствената им зле прикрита идеологическа обремененост.

Книгата „Течна дружба” на Иво Инджев е смел и открит поглед към основни истини от нашето минало и настояще, както своя автор.

Неговата безкомпромисна публицистика няма нищо общо с по-голямата част от обременената от цензура и автоцензура журналистика. Вероятно, защото е свободен и независещ от конюнктурата човек, който е имал куража да е един от малцината, откъснали се сами и на глас от минали зависимости.

В първия момент заглавието на книгата може да предизвика различни асоциации и дори учудване. Онези, които обаче познават автора знаят, че той е останал верен на умението да играе с думите, така както го правеше през 90-те години в своите коментари в „Статията на Свободата” като главен редактор на в. „Демокрация” и както го прави днес в своя популярен блог (ivo.bg).

Заглавието е естествено продължение на предишните книги на публициста – „Мълчанието е злото” (2009) и „Президент на РъБъ” (2010).

„Течна дружба” не е само каламбур на „вечна дружба”, а и ехо от комунистическата пропаганда от епохата на тоталитарния режим, наложен в България с помощта на съветския ботуш. Ехо, чиито различни превъплъщения чуваме постоянно около себе си като част от българската действителност. .

Паметта на убитите преди 61 години горяни беше почетена в с. Габарево, общ. Павел Баня. През 1951 г. недалеч от селото са убити 16 младежи-горяни на възраст между 16 и 25 г. след предателство. Масовият им гроб е разкрит през 1992 г.

В габаревската църква „Свети Георги Победоносец”, беше отслужена панихида в памет на жертвите на комунизма на коята присъстваха православни, мюсюлмани, каракачани от района.

Сред гостите бяха евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ), народните представители Христо Чаушев и Емил Караниколов (ГЕРБ), кметове от Бавел Баня и близките села, представители на Съюза на репресираните.

В местното читалище пред ученици и граждани беше излъчен филмът на Атанас Киряков „Горяни”, в който се разказва за съпротивителното движение срещу комунизма и в Габарево.