„Чувствам, че целия си съзнателен живот, от детството до старостта си, съм жертвал за една порочна идеология, която противоречи в практиката си на основните права на човека и на свободния дух в човешкото общество, винаги маскирана с демократични фрази, а по същество – едно брутално насилие върху човешката личност и световния прогрес, или както заключава едно вицово определение за социализма – това е победа на „прогресивните“ сили над здравия разум“.

Думите са на Стефан Богданов – комунистически функционер далеч преди 9 септември 1944 г., завършил Международната ленинска школа в Москва, агент на съветското ГРУ, лежал в селищата на Държавна сигурност преди Деветосептемврийския преврат и в лагерите и комунистическите затвори след преврата, първият началник на отделение „Б“ (контраразузнаването) на Държавна сигурност след 9-ти.

Тридесет години след първото издание (1991) разтърсващите признания от първо лице за червения терор на Стефан Богданов отново са на книжния пазар.

Този път обаче те са обогатени от свидетелствата за репресията на тоталитарната БКП, проникнала и засегнала психиката на семействата на жертвите на режима от самата комунистическа партия.

Живот на това уникално издание дава издателство „Сиела“, като в книгата освен спомените на Стефан Богданов, завършени през 1986 г. са включени и свидетелствата на един от неговите синове – Петър Богданов, написани през 2020 г.

Desebg.com препечатва публикация на д-р Веселина Узунова от Института за исторически изследвания на БАН, посветена на съдбата на ген. Димитър Айрянов, началник на Въздушните сили на Царство България в периода 1941-1944 г., публикувана в сайта Faktor.bg. Заглавието и вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

Един стар албум със семейни снимки...

Един стар албум със семейни снимки ме накара да издиря информация и да напиша този материал. Собственикът на албума е софийски гражданин, потомък на известен от миналото търговски род от град Хасково. Той не познаваше повечето хора от снимките. Помни, че са му казвали от какъв голям род произлиза, но и че не бива да говори за това. Не знаеше и защо една от страниците с внимание бе отредена само на генерал-майор Димитър Айрянов – командир на Въздушните войски по време на Втората световна война, който мистериозно изчезва от затвора през 1950 г.

Затворникът от килия №114

Годината била 1945-та, а мястото – Централен софийски затвор. Затворникът от килия №114 на ІV отделение се различавал от останалите политически затворници. Той не носел стандартната затворническа униформа и към него всеки се обръщал с уважение. Според затворническото му досие, работил последователно в градината на затвора, като писар в архива, после счетоводител. През 1947 г. Министерството на правосъдието поискало от директора на затвора да изпрати „един затворник, бивш офицер, който да е работил по отчитане на автомобилната служба на войската, за да заведе отчитането на горивните, смазочни материали и пътуванията на колите на Министерството”. Върху искането ясно с молив била поставена резолюция: „ген. Димитър Айрянов”.

Документалният филм „Второто освобождение“, посветен на съветската окупация на България (1944-1947), стартира при голям интерес.

Той бе излъчен премиерно в рамките на тазгодишния „София Филм Фест“ в петък (17 септември 2021 г.) в условията на противоепидемични мерки и 30% заетост на зала „Люмиер“ в НДК, като билетите свършиха рано-рано и много зрители останаха разочаровани, че не могат да изгледат документалната лента.

Автори на сценария са историкът Евелина Келбечева и Светослав Овчаров, който е и режисьор на филма.

60-минутната лента представя периода на съветска окупация (до края на 1947 г. в България остават съветски военни части от Трети украински фронт и си тръгват, едва след като политическата опозиция на комунистическата партия е унищожена, б.а.), стъпвайки на неизвестни за широката публика архивни документи, а също така и архивни кадри.

Въпросът за съветската окупация на България досега е бил обект само на исторически изследвания (виж книгата на историка Веселин Ангелов „Третата национална катастрофа“, 2005 г., б.а.).

На 11 септември 1978 г., преди 43 години, в лондонската болница „Сейнт Джеймс” издъхва българският писател и критик на комунистическия режим в България и персонално на диктатора Тодор Живков Георги Марков.

Той почива от отравяне на кръвта 4 дни, след като е атакуван на моста „Ватерло” в Лондон от агент на Държавна сигурност, който чрез малко пневматично устройство успява да вкара в дясното бедро му миниатюрна сачма, съдържаща рядката отрова рицин – произведена в тайна лаборатория на КГБ и неоставяща следи в кръвта (виж повече за атаката срещу писателя в разследването на журналиста Христо Христов – ТУК).

През лятото на 1978 г. радио „Свободна Европа” завършва излъчваните в продължение на три години негови „Задочни репортажи за България”, дали най-точната характеристика на тоталитарната система в комунистическа България.