Сайтът desebg.com публикува цялото законодателно решение на парламента на Федерална република Германия за удължаване на възприетата след Обединението на страната (1990) лустрация, забраняваща щатни и нещатни сътрудници на източно германската Държавна сигурност, известна като ЩАЗИ, да заемат ръководни длъжностни. Това е деветата поправка на германския закон за отварянето на архивите на ЩАЗИ, приета в края на месец септември 2019 г. Според нея е удължаването на действието на лустрацията ще е в сила 2030 година. Подчертано е, че няма алтернатива на закона и ако неговото действие не бъде удължено, то няма да може да бъде извършена проверка за принадлежност към ЩАЗИ. Текстът е препечатан от страницата на българската Комисия по досиетата, където е публикуван за първи път. Заглавието на публикацията е на desebg.com.

Германският Бундестаг удължи разкриването на досиетата на бившето източногерманско Министерство на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ, до края на 2030 г., приемайки проектозакон на федералното правителство за девета поправка на Закона за документите на ЩАЗИ, съобщи българската Комисия по досиетата.

Приетите в края на месец септември 2019 г. от Германският Бундестаг предложени изменения осигуряват възможност за удължаване срока на валидност на Закона за документите на ЩАЗИ.

Той урежда въпроса с провеждането на проверки на определени категории лица, включително на държавни служители и длъжностни лица на изборни позиции (лустрация, б.а.), за принадлежност към ЩАЗИ.

По повод Европейския ден в памет на жертвите на тоталитарните режими (23 август) министрите на правосъдието на Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния призоваха за разследване на престъпленията на комунистическите режими, съобщи The Baltic Times.  

Това стана по време на срещата на Съвета на ЕС и на конференция на историци, като тази година двете събития се проведоха в словашката столица Братислава (през 2015 г. срещата на министрите беше в естонската столица Талин).

Министрите излязоха с общо изявление, в което критикуват страните, чиито управляващи се гордеят с бившия Съветски съюз и извършените от него престъпления и подклаждат екстремизъм и престъпления на омразата през интернет или като подкрепят крайни политически партии.

Подобни действия са недопустими, когато се почита паметта на загиналите и пострадалите в резултат на терора, провеждан от комунистическите режими, подчертават министрите.

Според тях страните членки на ЕС трябва заедно да осъдят престъпленията на комунистическите режими. Ако не предприеме действия в тази посока, ЕС ще създаде условия, в които ще се появят пропуски в историческите познания на европейските граждани. Това пък може да доведе до взимането на решения, които да отслабят мира и единството в Европа, отбелязват още министрите.

С внушително мнозинство от над 500 гласа Европейският парламент прие в четвъртък (19 септември 2019 г.) Резолюция за 80-годишнината от началото на Втората световна война и значението на европейското възпоменание за бъдещето на Стария континент. Сред авторите на важния документ са и българските евродепутати от ЕНП Александър Йорданов и Андрей Ковачев, съобщи сайтът Faktor.bg.

С документа се призовават всички държавни членки на съюза да направят ясна и принципна оценка на престъпленията и агресиите осъществени от тоталитарните режими през 20 век  - нацисткия, фашисткия и комунистическия. Призовават се правителствата да положат усилия за повишаване на осведомеността на младото поколение за трагичните последици от тези режими.

Изтъква се също така, че Русия остава най-голямата жертва на комунистическия тоталитаризъм. Руското общество, се казва в документа трябва, да се примири със своето трагично минало.

Важни в резолюцията са предложените от евродепутата Александър Йорданов текстове (параграфи 3 и 14), които визират продължаващото използване на символи на комунистическия тоталитарен режим в публичното пространство. Резолюцията акцентира, че използването им включително и за търговски цели в редици европейски държави е забранено.