Германия предвижда да създаде длъжността федерален омбудсман, който да подпомага и защитава хора, преследвани при някогашния комунистически режим в бившата ГДР, предаде ДПА.

Новата институция се предвижда да бъде въведена от лятото на 2021 г.

Германска демократична република (ГДР), която беше сателит на Съветския съюз, подлага своите граждани на масово следене, осъществявано от източногерманското Министерство на Държавна сигурност, известно още като ЩАЗИ.

Несъгласните с комунистическата диктатура са преследвани, сплашвани, затваряни и подлагани на различни репресии.

Още през 1990 г. Германия предприе действия, които позволиха гражданите да получат достъп до своите досиета в ЩАЗИ.

Германският Бундестаг удължи разкриването на досиетата на бившето източногерманско Министерство на Държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ, до края на 2030 г., приемайки проектозакон на федералното правителство за девета поправка на Закона за документите на ЩАЗИ, съобщи българската Комисия по досиетата.

Приетите в края на месец септември 2019 г. от Германският Бундестаг предложени изменения осигуряват възможност за удължаване срока на валидност на Закона за документите на ЩАЗИ.

Той урежда въпроса с провеждането на проверки на определени категории лица, включително на държавни служители и длъжностни лица на изборни позиции (лустрация, б.а.), за принадлежност към ЩАЗИ.

По повод Европейския ден в памет на жертвите на тоталитарните режими (23 август) министрите на правосъдието на Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния призоваха за разследване на престъпленията на комунистическите режими, съобщи The Baltic Times.  

Това стана по време на срещата на Съвета на ЕС и на конференция на историци, като тази година двете събития се проведоха в словашката столица Братислава (през 2015 г. срещата на министрите беше в естонската столица Талин).

Министрите излязоха с общо изявление, в което критикуват страните, чиито управляващи се гордеят с бившия Съветски съюз и извършените от него престъпления и подклаждат екстремизъм и престъпления на омразата през интернет или като подкрепят крайни политически партии.

Подобни действия са недопустими, когато се почита паметта на загиналите и пострадалите в резултат на терора, провеждан от комунистическите режими, подчертават министрите.

Според тях страните членки на ЕС трябва заедно да осъдят престъпленията на комунистическите режими. Ако не предприеме действия в тази посока, ЕС ще създаде условия, в които ще се появят пропуски в историческите познания на европейските граждани. Това пък може да доведе до взимането на решения, които да отслабят мира и единството в Европа, отбелязват още министрите.

Още две жертви на Възродителния процес осъдиха прокуратурата, която така и не приключи делото за насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход  през 1995 г. в разумен срок и то продължава вече 30 години, съобщи Българският правен портал lex.bg.

Следствието срещу виновните за насилствената асимилация на турското малцинство в България беше образувано през 1990 г. от Прокуратурата на въоръжените сили към Главна прокуратура, но оттогава държавното обвинение не успява да го вкара в съдебна зала.

В началото на демократичните промени по това дело бяха последователно привлечени като обвиняеми комунистическите функционери Тодор Живков, Петър Младенов, Пенчо Кубадински, Димитър Стоянов и Георги Атанасов. Към днешна дата от всички тях жив е само комунистическият премиер Георги Атанасов.