В библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и анархистите в България 1944-1991”.

Изданието е на Комисията по досиетата и е от нейната изследователска програма за 2018 г. То излиза под №47 на документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”, започнала през 2009 г.

Сборникът беше представен на 27 октомври 2021 г. пред представители на академичните среди в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ съвместно с Департамент ,,История и цивилизация“ на Американски университет в Благоевград, като премиерата се излъчваше онлайн за граждани и студенти от страната и чужбина.

Представянето на фототипното издание идва с двегодишно закъснение заради ограниченията, въведени след избухване на пандемията от ковид-19, която попречи на Комисията по досиетата да провежда нормално своята публична дейност по популяризиране на документите на бившата Държавна сигурност.

В хартиеното издание на сборника са включени 115 архивни документи, а в разширения електронен вариант (DVD) – 232, като подборът е направен от над 100 архивни единици.

Както заяви по време на премиерата членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева „малко се знае за движението на анархистите в България“. Те се преследвани и преди 9 септември 1944 г., но архивните документи на Държавна сигурност разкриват какво се е случило с анархистите след Деветосептемврийския преврат, с който във властта влизат комунистите.

Още през 1945 г. структурата на отделение „А“ на ДС (вътрешното политическо разузнаване) съществува подразделение (група), която е натоварена с преследването на анархистите в страната.

Архивите разкриват, че масовите арести и въдворявания в лагери започват през 1945 г., но най-силният удар анархистите получават през декември 1948 г., броени дни преди Петият конгрес на Българската работническа партия (комунисти), на която тя сменя името си на БКП и приема старинския модел на развитие на тоталитарната държавна.

Представители на страните-членки на Европейската мрежа за съхранение на архивите на бившите тайни служби от Германия, Полша, Румъния, Словакия, Латвия, Словения, Унгария и Чехия, и Албания (като наблюдател) посетиха в понеделник (23 април 2018 г.) Централизирания архив за документите на българските тоталитарни служби от периода на комунизма, където се запозната с изградената през последните 11 години система на достъп до тези архиви и работата с тях.

Атлантическият съвет на България (АСБ) също разпространи позиция срещу намерението на управляващите да закрият Комисията по досиетата. В нея се посочва, че подобен въпрос не следва да бъде решаван чрез бюджетни процедури, а чрез открит законодателен процес, с активно обществено участие. Изразява се категоричното, че е необходимо тя да бъде запазена като институция в защита на демократичната прозрачност, върховенството на правото и евроатлантическите ценности. Desebg.com публикува позицията на АСБ:

Атлантическият съвет на България изразява сериозна загриженост във връзка с намеренията за закриване или ограничаване на дейността на Комисията по досиетата чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 година.

И тези предсрочни парламентарни избори няма да минат без сътрудници на тоталитарните комунистически служби в районните избирателни комисии.

Това стана ясно днес, след като Комисията по досиетата огласи проверката за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА на членовете на районните избирателни комисии (РИК).

Те ще участват в провеждането на изборите за 52-ро Народно събрание, насрочени за 19 април 2026 г.