Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и изборният процес 1944-1991”.

Изданието е на Комисията по досиетата и е от нейната изследователска програма за 2018 г. Излиза под №52 на документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”, започнала през 2009 г.

Сборникът беше представен пред студенти официално през 2019 г. и съдържанието му хвърля светлина върху ролята и дейността на репресивният апарат на БКП върху изборния процес след Деветосептемврийския проврат през 1944 г. до първите свободни избори през 1990 г. след краха на комунистическия режим.

Фототипното издание се състои от четири раздела, в които са включени архивни документи за:

• Провеждането на изборите на 26-то Народно събрание (1945);
• Провеждане на изборите на 6-то Велико Народно събрание (1946);
• Изборният процес в НРБ (1949-1988);
• Изборите за 7-мо Велико Народно събрание (1990).

Архивните документи разкриват задачите, възложени на Държавна сигурност по време на предизборните кампании още при първите избори след 1944 г.

На репресивния апарат на БКП е възложено да събира сведения за настроенията в обществото, да следи опозиционните кандидати и да се предприемат мерки, там, където опозицията е силна, да бъдат провалени нейните кандидати.

Интерес представлява ситуацията през 1945 г. с искането на опозицията за отлагането на изборите.

Архивните документи разкриват, че инспектори от ДС организират околийски конференции, на които присъстват прокурори от съответните областни съдилища. На тях се изнасят доклади във връзка с отлагането на изборите и легализирането на някои политически партии, както и задачите на административните и милиционерски органи при новата ситуация.

Установени са и конкретни нарушения при изборите:

• На околийските управления е наредено да запазят резерв, в размер на 30% от избирателните карти, които да бъдат разпределени допълнително. Всеки околийски управител е бил длъжен да предаде на околийския съдия по 100 броя празни избирателни карти;
• Липсата на действителни адреси, посочени в избирателните списъци стават причина 43 000 избирателни карти да останат нераздадени.

„Допуснатите нередовности в избирателните списъци доведоха до там, че цели страници почервеняха от направените с червено мастило заличавания на неправилно вписаните лица като избиратели”, се посочва в един от отчетите на ДС.

„Осветяването [на сътрудниците на Държавна сигурност] има за цел подобряване на прозрачността на публичния живот и допринася за увеличаване на доверието в институциите на страната след падането на комунистическия режим”.

Това реши Европейският съд за правата на човека в началото на 2018 г. по дело, по което отхвърли жалбата на Хараламби Анчев, български адвокат, вицепремиер и министър на правосъдието в служебния кабинет на Софиянски (1997 г., назначен от тогавашния президент Петър Стоянов от СДС), че с разкриването му като агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия Комисията на досиетата е нарушила основните му човешки права.

Две години по-късно състав на българския Върховен административен съд (ВАС) обяви за нищожно решение на Комисията по досиетата, с което през 2018 г. тя е оповестила пред обществото сътрудничеството на същия този Анчев, но в друго негово ръководно качество – на лице, член на контролен орган на „Българска холдингова компания“ АД и член на управителен орган на „Аугуста-91“ АД,на които дружества са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от „Корпоративна търговска банка“ АД, които прилага към своите вложители и кредитополучатели.

Общо 1910 заявления от граждани са подадени в Комисията по досиетата за запознаване с архивни, а 956 души лично са посетили читалнята ѝ на ул. „Врабча” 1 през изтичащата 2019 г.

Това показва статистиката от отчетните доклади на независимия орган, изпълняващ държавната политика по разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, съхранението на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, и предоставянето на достъп до тях.

По закона за досиетата Комисията се отчита два пъти годишно с доклади пред Народното събрание. Преди Коледа тя внесе доклада за второто полугодие и това позволява обобщаване на данните за дейността ѝ за цялата 2019 г.

Данните, изнесени в отчетните доклади (виж докладите на сайта на Комисията), показват, че през първото полугодие са подадени 835 заявления за запознаване с архивни материали, а читалнята са посетили общо 567 души за съдия период.

Централизираният архив за документите на тоталитарните комунистически служи, изграден от Комисията по досиетата в гр. Банкя, продължава да се попълва.

Това става ясно от отчетните доклади на независимия държавен орган, представени в Народното събрание, пред което се отчита два пъти в годината (докладите са публикувани на сайта на Комисията).

Преди Коледните празници Комисията е внесла доклада за своята дейност през второто полугодие и това дава възможност за обобщаване на работата ѝ през изминаващата година.

МВР, Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и Държавна агенция „Архиви” са институции, които продължават да предават на Комисията по досиетата документи, свързани с Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА.