Държавна сигурност е докладвала от най-ниско до най-високо партийно ниво за корупция и злоупотреби по време на социализма, но комунистическата върхушка е криела от обществото тези истини, за да може пропагандата да промива мозъците за „големите успехи“ на режима в икономическото развитие на страната.

Това стана ясно по време на официалното представяне на тритомника „Държавна сигурност и българската икономика 1944-1991“ – фототипно документално издание на Комисията по досиетата.

Премиерата се състоя в сряда (19 януари 2022 г.) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в условията на противоепидемичните мерки, наложени срещу коронавируса и беше излъчвана онлайн.

През изминалата 2021 г. Комисията по досиета е продължила процеса на дигитализиране на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, като е успяла да увеличи електронния архив с нови над 3000 архивни дела.

Това разкриват отчетите на Комисията по досиетата, внесени в Народното събрание и публикувани на сайта на независимия държавен орган (виж – ТУК).

По закон Комисията се отчита два пъти годишно (месеците юли и декември) през парламента.

През 2021 г. тя е дигитализирала общо 3095 дела, които възлизат на 244 452 листа.

Общо 1 517 198 архивни дела – документи на хартиен носител – на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА от времето на комунистическия режим се съхраняват в Централизирания архив, изграден от Комисията по досиетата в Банкя, който функционира от 2011 г.

Това става ясно от отчетните доклади на независимия държавен орган, натоварен с изпълнението на държавната политика по разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби и съхранението на техните архиви.

Комисията по досиетата се отчита два пъти в година пред парламента (юли и декември месец), а докладите за дейността ѝ са публикувани на нейния сайт (виж – ТУК).

Въпросните 1 517 198 архивни дела представляват около 14 492 линейни метра. Към тях трябва да се прибавят и 2 595 435 броя карти и картони, които също се съхраняват в „централизирания архив в гр. Банкя.

Със закона за досиетата от 2006 г. всички държавни институции, които към онзи момент съхраняваха документи на ДС или разузнавателните служби на БНА, бяха задължени да ги предадат на сформираната от парламента през април 2007 г. Комисията по досиетата.

Предаването на архивите на тоталитарните комунистически служби се оказа дълъг и сложен процес, който в голямата си част приключи преди няколко години.

От отчетните доклади на Комисията по досиетата става ясно, че все пак и през 2021 г. е продължила да изисква и е получила определен брой архивни материали.

Гражданската организация за права и справедливост на концлагеристите от остров „Белене“ – жертви на тоталитарния режим през периода на т. нар. Възродителен процес, реагира остро с декларация срещу скандалното тълкувателно решение на Общото събрание на Върховния административен съд (ВАС), с което преди броени дни бе направен опит да се спре информацията от Комисията по досиетата, с която тя информира обществото за различните ръководни позиции, които са заемали или заемат в държавата сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Организацията, която обединява усилията на оцелелите жертвите на концлагеристите от „възродителния процес“ в лагера „Белене“ и на наследниците на тези жертви, изпрати декларация до desebg.com по повод решението на ВАС, която сайтът публикува в пълнота: