Преди 37 години, през втората половина на месец май 1989 г., се провеждат мирните Майски протести на българските граждани от турски произход срещу насилствената асимилационна политика на тоталитарния комунистически режим начело с Тодор Живков. Сайтът desebg.com припомня събитията.

Мирните протести шокират тоталитарната власт

Четири години след провеждането на насилствената смяната на имената на гражданите от турски произход в България в страната избухват мирни протести на жертвите на т. нар. „възродителен процес“. Съпротивата не само е неочаквана, но и в резултат на нея тоталитарното управление на БКП е сериозно подкопано и спомага за неговия окончателен разпад няколко месеца по-късно.

Тоталитарната власт на комунистическата партия, ръководена от Тодор Живков, е шокирана и изненадана, тъй като се е самозаблуждавала, че акцията ѝ от 1984-1985 г. е успешна и необратима.

Протестът в Джебел

Мирните майски протести на българските граждани от турски произход започват на 19 май 1989 г. в град Джебел, област Кърджали.

Поводът е арестът на местните активисти Авни Велиев и Исмет Емурлов – Паниша от Държавна сигурност, които подготвят протестни действия чрез организацията „Дружество за подкрепа – Виена '89“, основана през април същата година.

Научавайки за арестите, десетки съпруги, майки и съседки се събират в тиха обсада пред местното милиционерско управление. Те стоят там с намерението, че ако чуят викове от побой над задържаните, ще нахлуят със сила в сградата. Режимът се огъва под този натиск и освобождава Исмет Паниша още същия ден, за да свали напрежението.

На днешната дата 15 май през 1954 г. умира една от най-значимите фигури през първата половина на ХХ век в България – Атанас Буров, банкер, политик, дипломат и филантроп.

Тоталитарният комунистически режим го оставя да умре в Пазарджишкия затвор на 79 години като опозиционер, а до днес не се знае неговия гроб.

В памет на Атанас Буров сайтът desebg.com припомня делото му.

„Човек без майка и без отечество е кръгъл сирак“

„Когато човек гледа през очите на вековете, той не се лъже. Човек без майка и без отечество е кръгъл сирак. Няма по-нещастни хора, тръгнали по принуда да печелят по света. Нищо, нищо не чинат парите, когато никой не те чака с обич в Родината! Повярвайте ми, по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори и бедни да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ще ви храни и закриля. Заклевам ви, никога не я изоставяйте!”

Днес, 9 май, Европейският съюз отбелязва своя ден, посветен обединението в Европа, икономическата стабилност, политическото единство на континента и трайния мир.

На този ден през 1950 г. е предложена историческата Декларация от френския външен министър Робер Шуман, която поставя основите на днешния Европейски съюз.

С документа се предлага създаване на общност, която да обедини производството на въглища и стомана на Франция и Западна Германия с цел предотвратяване на бъдещи войни.

Основната цел на Деня на Европа е поддържането на траен мир, икономическа стабилност и политическо единство на континента.

Служебният кабинет с премиер Андрей Гюров забрави българската многовековна света обител „Св. Георги Зограф“ и не изпрати правителствена делегация на храмовия празник на манастира в Света гора, който се чества на 6 май, съобщиха за desebg.com поклонници, участвали в тазгодишното поклонение в Зографската светиня.

Такова „чудо“ не се е случвало от десетилетия, коментираха богомолци, които редовно посещават „Зограф“ на Герговден, когато е най-големият празник на манастира.

След рухването на тоталитарната комунистическа система в България в края на 1989 г. още през първата половина на 90-те години на ХХ век се утвърди традиция Министерският съвет да изпраща правителствена делегация на 6 май като знак на уважение към българската светиня и за единение и подкрепа на монашеското братство в нея.