Сайтът desebgc.com припомня какво представлява предшественика на НСО – УБО (Пето управление на ДС) по времето на тоталитарния комунистически режим. В част 2 е от поредицата се разказва как комунистическият елит започва да изгражда структурата за охрана на своята върхушка по съветски образец. Текстът е от книгата „Тодор Живков. Биография” на разследващия журналист Христо Христов.

Охраната на партийните величия след 9-ти септември

Въпросът за охраната на първите партийни ръководители след 9 септември 1944 г. възниква, в навечерието на завръщане на Георги Димитров от Москва в България през ноември 1945 г. Политбюро начело с Васил Коларов взима решение за създаването на специално звено за неговото охраняване към ЦК на БКП. То поема охраната и на останали партийни и държавни ръководители. Георги Димитров обаче пристига от СССР със специална съветска група за охрана от десетина души. Към нея е прикрепена медицинска сестра и обслужващ персонал. Съветската охрана остава повече от година, като през това време обучават кадри на ДС в спецификите на охранителната дейност.

Пресният скандал с колата на Националната служба за охрана (НСО), возеща жената на президента Румен Радев – Десислава Радева, с който той подписва брак 5 дни преди да бъде официално номиниран от БСП за кандидат за държавен глава на 17 август 2016 г. (преди това тя е абсолютно неизвестна и работи като пиар на бъдещия мъж във ВВС), не е първият, вероятно няма и да е последният.

Радева, която дължи популярността на мъжа в качеството му на държавен глава, вече няколко пъти беше забърквана в пътни инциденти с автомобила на НСО, който я вози, нарушавайки правилата за движение. Последният път, за да може съпругата на президента да влезе в магазин за рокли в столицата (много медии от самото слагачески я представят като „първа дама” без в България обаче изобщо да съществува законово такъв статут).

Народните представители на парламентарната група „БСП лява България” посетиха родната къща и музея на Тодор Живков, и поднесоха цветя пред паметника му, съобщи сайтът на БСП.

Събитието е онагледено със снимка, на която в средата, до паметника на Живков, е застанал новият председател на БСП Корнелия Нинова, която след като неотдавна беше избрана оглави и парламентарната група на социалистите.

 Инициативата на Нинова и народните представители от БСП в Правец, родното място на бившия генерален секретар на БКП, става два дни, след като на остров Персин на мястото на концлагера „Белене” президентът Росен Плевнелиев и близо 1000 български граждани и чужденци от различни държави се поклониха пред паметта на жертвите на тоталитарния комунистически режим.

Политиците обичат да говорят, че са в политиката, за да реализират идеи. Често зад това се крие жаждата им за власт, влияние и богатство. И днес у нас сме свидетели как определени политици драматично се „жертват” в името на стабилността и сигурността на обществото, зле прикрили личните си амбиции и страха да не се загубят постовете, спечелени наскоро.

Отново изплува един манталитет, познат от близкото минало, когато всичко уж се правеше за благото на народа и в името на човека.

На новите си читатели сайтът desebg.com припомня истинското лице на архитекта на този управленски манталитет – Тодор Живков, с документална  поредица, разкриваща как „борецът” за социална справедливост стана милионер още по време на изграждането на „развито социалистическо общество”.

В поредицата „Тодор Живков – комунистът милионер” се разкрават малко известни факти за финансовите придобивки на генералния секретар на ЦК на БКП по време на управлението му.

В нея  е отделено място, както на средствата, които той получава като партиен и държавен ръководител, така и от хонорари за издадените му съчинения. Припомня се и системата на т. нар. правоимащи от комунистическата върхушка, които той изгражда. Поредицата е част от документалната книга на разследващия журналист Христо Христов „Тодор Живков. Биография” (2009).