Външният дълг е една от най-строго пазените тайни на управлението на БКП до 10 ноември 1989 г. Едва няколко месеца по-късно информационната стена започва да се пропуква и българите научават, че са строили социализъм, който при краха си им завещава 11 млрд. долара външен дълг и те трябва да го изплащат през следващите повече от две десетилетия.

Фиаското на комунистическия тоталитарен режим и плановата му икономика е фиксиран още през есента на 1987 г., но Тодор Живков решава да продължи да поддържа илюзията за своето управление още две години в името на собствената си власт с цената на взимането на нови краткотрайни и по-скъпи кредити от западните банки.

С тях външният дълг е увеличен от 7,5 млрд. долара на 10,5 млрд. долара, който през първото тримесечие на 1990 г. нараства на 11 млрд. долара.

За своите нови читатели сайтът desebg.com припомня завещанието, което комунистическото управление така усърдно крие от българското общество през 1989-1990 г., публикувайки документи от архивите. Върху тях стои най-секретният гриф по това време в държавата – „строго секретно от особена важност”.

Още през 1987 г. тогавашният председател на БНБ Васил е информирал генералния секретар на БКП Тодор Живков, че на практика Народна република България е в неплатежоспособност.

Това става ясно от справка на председателя на БНБ за разчетените плащания на страната в несоциалистическа валута за погашения на кредити през 1988, 1989 и 1990 г.

 За тежкото състояние на неплатежоспособност Коларов е информирал Живков писмено на 13 октомври 1987 г., а по негово поръчение документът е представен два дни по-късно и на Стоян Овчаров, министър на икономиката и планирането (1987-1989).

В справката е направен разчет на плащанията по външния дълг по главницата и лихвите. Посочено е и общата задлъжнялост (само по външния дълг) на страната в края на 1987 г. – „около 6000 млн. валутни лева”, което е над 7 млрд. долара.

На 10 ноември 1989 г. комунистическата върхушка съобщава на поданиците си в НРБ, че генералният секретар на БКП Тодор Живков е подал оставка, макар това той да е направил още предния ден. Датата остава в българската история като края на тоталитарната комунистическа система.

Носталгията по тоталитарния режим, опакован често с фразата развит или реален социализъм, все още е жива, защото за разлика от останалите страни от бившия Източен блок България най-трудно и най-бавно се раздели с комунизма.

Незнанието и незавършената декомунизация продължават да подхранват носталгията по „Татовото време”.

26 години след събитията от 10 ноември 1989 г. сайтът desebg.com припомня признанията за краха на комунизма, направени от самия Тодор Живков и трима министър-председатели от БКП – Гриша Филипов, Станко Тодоров и Георги Атанасов.

Те не са направени пред българското общество, а пред прокурорите от Главна прокуратура, разследващи причината за икономическата катастрофа, завещана от управлението на БКП през 1989 г. по дело №4/1990 г.

На 9 ноември 1989 г. в деня, в който пада Берлинската стена, в Народна република България Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП.

Оставката не е доброволна, а под натиск на Москва. Тя е договорена на няколко интензивни срещи в периода 6 и 9 ноември 1989 г. между Живков и съветския посланик по това време в София Виктор Шарапов.

Живков подава оставката в най-тесен кръг – пред членовете на Политбюро, като на негово място със знанието и съгласието на Москва е определен Петър Младенов, тогавашен министър на външните работи в оставка. Цялата процедура е съгласувана и проследена от официалния представител на КГБ в НРБ ген. Владилен Фьодоров.

На 9 ноември 1989 г. Кремъл знае за оставката на Тодор Живков, ръководил под опеката на СССР България 33 години, но българите не знаят какво се случва в този ден по върховете на комунистическата власт.

За оставката на Живков поданиците на НРБ са информирани официално късно следобед на следващия ден – 10 ноември 1989 г., когато оставката на 78-годишният Живков е прокарана пред Ноемврийския пленум на ЦК на БКП, състоял се същия ден в резиденция „Бояна”.

За новите читатели на desebg.com, които не са свързаните със страницата на сайта във „Фейсбук”, където в момента тези малко познати или забравени подробности се публикуват , журналистът Христо Христов припомня събитията преди 26 години и предхождащите ги с поредицата „Как се стигна до 10 ноември 1989 г.”.