От 1971 г. до 1975 година в ГДР е действала научна работна  група от младежи, наречена накратко КОСМОС (JAGK). Целта й е била да изследва космическото пространство и пътуването в открития Космос, без значение дали става дума за американската или съветската перспектива. Тази група от ентусиасти е съществувала под шапката на някогашното астрономическо дружество на ГДР.

За съдбата на тази групата разказва сътрудникът на федералната служба по архивите на ЩАЗИ в град Ерфурт – проф. Райнхард Бутман. В края на октомври 2012 г. в Бад Мюнстерайфел се състоя конференция с научни доклади под мотото „Стената – една граница през Германия”. Събитието беше придружено и с изложба.

Според проф. Бутман изследователската група КОСМОС в най-трудните години на режима е съставлявала повече от 100 души. Заедно със съмишлениците и абонатите на вестник KOSMOS Kurier те са достигали до 300 души. Годишно в цяла Източна Германия са се провеждали десетки срещи и конференции на изследователите от групата КОСМОС. Освен това се организирали и екскурзии до различни астрономически и астрофизически центрове в страната и в рамките на социалистическия лагер. Партийното и държавно ръководство на ГДР обаче не е гледало с добри очи на дейността на това научно звено.

Голяма роля в кратката история на  групата КОСМОС са изиграли редица учени от академичната общност на Източна Германия, осигурили тайно контакти с американците. Те са спомогнали за организирането на посещението на американския астронавт Джералд Крос в ГДР между 15 и 17 юни 1976 г. Сред обсъжданите теми била и тази за руско-американската надпревара за овладяване на космоса и  развитието на американската програма „Аполо” и руския „Спутник”, както и това каква подкрепа е необходима за провеждането на часовете по астрономия в Източна Германия.

Широкообхватната обществена  дейност на JAGK е предизвикала негативна реакция на ръководните органи на страната. Групата от учени моментално е попаднала под прицела на ЩАЗИ. След като разпускането на групата не се е получило по официален път, се е наложило намесата на ЩАЗИ. Неофициален сътрудник на източногерманската Държавна сигурност е получил поръчението да съдейства за нейното разпадане. Чрез използването на различни похвати като разрушаване на социалните връзки между отделните членове, всяването на разпри и блокирането на комуникационните канали се е стигнало до успех.

На 24 октомври 1975 г. групата е разпадната, а нейният водач и член на президиума на астрономическото общество на ГДР Бернхард Приземут е изключен от него.  Комунистическата върхушка се е страхувала прекалено много от рационализмът и идеалистичните ангажименти на младите учени, които са се сблъскали със зловещата доктрина за сигурност на източногерманския режим. В ерата Хоникер е било немислимо да се говори за модернизация и иновации. Вместо това навсякъде е царяла представата за картината на врага. До разпадането си групата КОСМОС е била истински феномен в природонаучния и технически живот на ГДР, респективно в „реално съществуващия социализъм”. Нейната самоорганизираност и начин на съществуване са били в разрез с установения в страната обществен модел.

Разпадането и последвалото ликвидиране на групата от млади учени по думите на професор Бутман , както личи и от документите на ЩАЗИ, е било доста последователно. То е довело не само до разпадане на структурите на традиционното астрономическо общество на Източна Германия, но и до осуетяването на множеството вътрешни и чуждестранни връзки между съмишленици ратуващи за изследване на космоса и космическите полети. След разпадането на групата КОСМОС, астрономическото общество се е превърнало в казионна структура към Германската единна социалистическа партия(ГЕСП).

Изнесената от проф. Бутман  история за случая „КОСМОС” цели да събуди интереса най-вече на младите студенти към най-новата история на бившата ГДР. Той е описал фактите от архивите на ЩАЗИ в книгата си „Случаят КОСМОС. Политическата история на една младежка група в ГДР” ("Konfliktfall Kosmos. Die politische Geschichte einer Jugendarbeitsgruppe in der DDR" ).