|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Преследването на "врага с партиен билет" в ГДР ПДФ Е-мейл
СИСТЕМАТА ДС - Източен блок
Написано от Мартин Г. Иванов   
Петък, 17 Август 2012 09:52

Преследването и заклеймяването на „врага с партиен билет” е често срещана практика за отърваване от неудобните за тоталитарните режими лица, позволили си да критикуват правилния курс на управление.

Сред тези лица в източногерманската комунистическа партия е и издателя социалист Валтер Янка. Неотдавна федералната служба, отговорна за архивите на ЩАЗИ разкри част от  малко известни за широката общественост факти около този процес.

Преди 55 години на 26 юли 1955 г. е произнесена присъдата срещу „вътрешнопартийният критикар” на режима Валтер Янка. Той е осъден на 5 години строг затвор заради "противодържавна дейност". Наказанието му е определено от държавното и партийно ръководство като предупреждение към всички инакомислещи критици на ГДР.

Биографията на Янка е образцова за всеки един комунист. Преследван от нацистите, през 1933 г. той е задържан и екстерниран. През 1936 г. се записва като доброволец и воюва срещу френските войски и участва в испанската гражданска война. След края на Втората световна война през 1947 г. се завръща в съветската окупационна зона на Германия. .

По-късно Янка  става ръководител на едно от най-реномираните издателства. Това че същото издателство публикува и трудовете на Томас Ман е оценено като незначителна негова заслуга. Валтер Янка и получилият малко преди това десетгодишна присъда главен редактор в издателството Волфганг Харихс принадлежали през 1956 г. към вътрешнопартийната опозиция. Заедно с други комунистически интелектуалци, те дискутирали около реформите в ГДР, без да се поставя под въпрос съществуването на социалистическата система в страната.

В тези дискусии ставало дума преди всичко за по-голяма духовна свобода и демократично сътрудничество. Едва по-късно от ЩАЗИ проявяват интерес към вътрешнопартийната опозиция. Подтикнати от шефа на ГЕСП - Валтер Улбрихт, те се опитали след това да разкрият  „противодържавните” акции на издателството и с това да допринесат за събирането на съответните „доказателства” за процеса.

Дискусиите за реформиране на системата в ГДР сред източногерманската интелигенция са зависими от процесите на съветското  „размразяване”, десталинизацията и свързаната с нея политика на реформи. След смъртта на Сталин през 1953 г. новият партиен шеф Никита Хрушчов критикува своя предшественик в известната „тайна реч”, произнесена на XX конгрес на КПСС през 1956 г. Той осъжда разрастването на сталинисткия терор, което породило надежди за настъпването на промени сред народите и на останалите страни от Източния блок. Навсякъде господствало неспокойствието. Преди всичко на по-големи възможности за разгръщане и политически реформи  се надявали представителите на интелигенцията и заетите в областта на културата.

Потушаването на народното въстание в Унгария през 1956 г. спира политическото „размразяване”. Новата ледена епоха в политиката  показала, че Москва и политическите бюрократи в нейните сателити твърдо са решени да изкоренят из основи вътрешнопартийната критика и концепциите за реформи. Те искали да изключат евентуална бъдеща опасност за своята власт. А Валтер Улбрихт си спечелил определението хартлайнер сред лидерите от „братските страни”. Малко след потушаването на унгарските вълнения през декември 1956 година Янка е задържан от ЩАЗИ и обвиненн, че е член на една „противодържавна група”. Почти половин година по-късно започнал и същинският процес срещу него.

Федералната служба за архивите на ЩАЗи за пръв път онлайн се публикува  и аудиозаписи на отделни части от процеса срещу Валтер Янка и съучастниците му, направени от Главен отдел XX на ЩАЗИ. Той е известен като „разследващия орган” на източногерманската тайна полиция. Тези звукови свидетелства хвърлят светлина върху това, как е протекъл самия процес и смелостта с която главният обвиняем Валтер Янка е отстоявал убежденията си.

Обвинението срещу него се основава на  свидетелствата за „противодържавната организация” на Янка. В него се казвало, че „като активен член на тази група той е следвал контрареволюционни интереси”. Целта била „ликвидиране на държавността в Германската Демократична Република”. Тази практика едва ли може да учуди някой, тъй като тя е широко разпространена и в останалите страни от Източния блок при провеждането на скалъпени политически процеси.

В своята  пледоария главният обвинител Ернст Мелсхаймер определил  ориентираните към реформи концепции на обвиняемите като „удари срещу мира и състоянието на държавата”. Той свързал действията им със случилото се в социалистическия лагер.

По време на процеса Янка е признат за основен враг , въпреки изграденото от него добро комунистическо реноме.  Даже обвинението описва подробно съпричасността му към социалистическите идеи в нацистка Германия и фашистка Испания.

Дори и след половингодишния престой в следствения арест на ЩАЗИ в Берлин - Хьоеншьонхаузен Янка остава непоколебим по отношение на своите възгледи за реформи. Той иска засилване на демократизацията, поощряване на парламентарния живот и дебюрократизация на икономиката.

Янка апелира пред съда за ограничаване на властта на Държавна сигурност и засилване на контрола върху нея от страна на партията. Поощрил дори идеята, контрола на „тайните ченгета” да се подкрепи и от „парламентарната уредба” на ГДР.

Янка се изказва за разговор с Волфганг Харихс. Нещо повече, той очаквал сред обсъжданите теми да са евентуално обединение на двете Германии и съвместна работа и коопериране със социалдемократите.

Присъдата е издадена след съдебни заседания, продължили няколко дни. С указанието, че подобно на осъдения наскоро Волфганг Харихс е извършвал „противодържавна дейност”, Валтер Янка е осъден от четиримата обвинители на този процес и му е вменена „най-тежка вина”.

След продължителни международни протести Валтер Янка е освободен през 1960 г., след като прекарва по-голяма част от затворничеството си в изолирана единична килия. Въпреки че преживява репресиите срещу себе си, Янка остава твърдо убеден в социалистическите идеи. През 1989 г. ГДР го удостоява с орден заради постиженията му в социалистическия обществен строй на страната. Валтер Янка почива през 1994 г. в Клайнмахтов - малко населено място, недалеч от Берлин.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов