Сайтът desebg.com публикува наскоро изнесена от федералната служба за архивите на ЩАЗИ история за бягството през граница на млад източногерманец през март 1989 г. Текстът е преведен от Мартин Г. Иванов и публикуван на неговия блог http://marto1602.blogspot.com.

Сигнал за нарушение

За отбраната в източногерманската Народна армия и Гранични войски отговаря отделът „Гранична сигурност”. На 3-ти март 1989 г. от този отдел съобщават на общинските служби в Ерфурт за произшествие при четвърти граничен сектор.

„[…] На 03.03.89 година към 7.04 часа последвало продължително звънене на сигналната уредба в участък 156 , 150  метра южно от гранична колона 1402, 2000 метра северозападно от Шнелмансхаузен, окръг Айзенах в граничен район 32, гранична линия Б, граничен пункт 177-178.

В 7.05 часа чрез поставените алармени сигнални устройства беше направена проверка на по-горе описания сигнал и в 7.19 часа  станало ясно, че камион LIAZ от моторен транспорт Айзенах  със сателитна антена […]  е бил изоставен  непосредствено преди GSSZ II. На открито място е монтиран помощен усилвател, поставен през GSSZ II на около 1 метър от граничната ограда. Той имал обща дължина от 10,75 метра и с него са причинявани продължителни сигнали […]."

Как се е случило?

През този ден Клаус Петер М. (името е променено) пътувал с камиона си рано сутринта и към 6.30 часа срещнал граничен полицай на пропускателния пункт „Червена глава” ("Roter Kopf"), а след задължителната проверка на документите от други граничари , продължил безпроблемно по посока на Гросбуршла.

На около два километра северозападно от Шнелмансхаузен, на място където улицата минавала непосредствено до граничната ограда М. спрял камиона и качил върху превозното средство сателитната антена, след което монтирал усилвател, дълъг около десетина метра и го оставил да излезе около 20 метра. М., който конструирал този уред сам в продължение на седмици, го заклатил в посока на двойната гранична ограда.

За да може да наблюдава двете огради, М. трябвало да изкара устройството. При това той  провиснал наподобяващият на буквата Y уред на граничната ограда. Той останал включен и при въртенето си върху оградата активирал алармата. Чрез монтирането на т. нар бягаща котка  М. имал възможност много лесно да наблюдава първата гранична ограда. След това той скочил в пространството между двете огради.

Между двете телени огради

Нямал никакви проблеми със свободно тичащото там граничарско куче. В своя доклад Държавна сигурност отбелязва, че М. ударил кучето с бягащата котка, което довело до намаляване на дееспособността му. По-късно М. сам описва този случай в писмо до бившата си съпруга в ГДР. Той пише:

"[…] Чух  хората там да разказват глупави истории. Някой беше казал, че там на границата съм убил кучето. Ако децата ти донесат подобна информация, моля те кажи им, че това не е вярно. Кучето беше супер – един истински другар! […]"

Според него кучето не го е атакувало, а и тогава той излъчвал миризма от женското куче на майка си. Освен това  бил израснал с кучета и можел да се оправя с тях.

За да може окончателно да достигне над втората ограда, М. отдалечил покрива на кучешката колиба поставил го на високата 2,50 метра гранична ограда и се покатерил  върху него. След това скочил върху ивицата земя, която е част от територията на ГДР по посока на федералната република, където щял да бъде на сигурно.

Резултатите от разследването на незаконното преминаване на границата” са представени по телевизията от говорителя на местната служба на ЩАЗИ в Ерфурт. За този случай съобщило и радио Deutschlandsfunk. То информирало, за сполучливото бягство на 34-годишен шофьор от ГДР в граничната област Касел, осъществено с помощта на самоделно направена стълба.