От изследването на архивете на ЩАЗИ се установява, че над 3 000 са неофициални сътрудници на източногерманската Държавна сигурност, които са шпионирали само във ФРГ.

За шпионската дейност в източногерманското министерство на Държавната сигурност е отговарял главен  отдел А.

Под прицела на външното разузнаване са попадали особено секретарките в различните министерства, съюзи или партии.

На щат в тази структура са се водили над 4 600 служители, около 13 400 неофициални сътрудници в ГДР и почти 1 500 във федералната република. Тези данни бяха частично изнесени още по време на кръглата маса през 1989-1990 г..

При това много от документите са били унищожени. До 1986 г. отделът е бил под ръководството на Маркус Волф, а след това на неговия наследник Вернер Гросман.

Шпионската мрежа в обществени органицазии и правителствени служби

Във фокуса на главен отдел А са се намирали преди всичко ФРГ и Западен Берлин. Той успява да разпростре  шпионската си мрежа сред различни обществени организации партии и правителствени служби. Сред най-впечатляващите успехи на източногерманските шпиони се счита „случаят Гийом” по времето на канцлера Вили Бранд. Дори и след отстраняването на Гюнтер Гийом през 1974 г., отдел А продължава да разполага с поне една секретарка в канцлерската служба до промените от 1989 г.

Освен в политиката източногерманските служби са шпионирали и в други сфери като: военните,икономиката, културата цивилните и църковни институции и западногерманското разузнаване. Обекти на шпионската дейност на ЩАЗИ във ФРГ са били не само членовете на федералното правителство, канцлера или федералния президент, но и службата на  Бундесвера, федералната централа за политическо образование, фондация Фридрих Еберт, Студентския съюз,Германският атомен форум и други.

ЩАЗИ прави опити и за целенасочено оказване на влияние върху обществения живот във федералната република. Такъв е например случаят при който източногерманските тайни служби подкупват един от депутатите при гласувания през 1972 г. вот на недоверие на Вили Бранд, в опит да се предотврати смяната на федералното правителство.

Основният принцип, който важи в ЩАЗИ е „единство на разузнаването и отбраната”. Това означава систематично коопериране между главен отдел А и останалите служби в министерството на държавната сигурност, които са били отговорни за работата вътре в страната. Обратно-десетки хиляди служители на ЩАЗИ ставали неофициални сътрудници на Запад. Само половината от около 3 000 граждани на федералната република, шпионирали за ЩАЗИ на Запад са били служители на главен отдел А. Останалите са били част от западните отдели на ЩАЗИ.

Регионални представителства на мрежата

на неофициалните сътрудници на ЩАЗИ във ФРГ

Според намерените данни за главен отдел А към 1989 г. е имало регулярно разделение на мрежата на неофициалните сътрудници във федералната република.

От около 1 500-те неофициални служители на главен отдел А:

-    25% са живеели в Северен Рейн Вестфалия, като повечето от тях са били концентрирани в района на Кьолн и Бон;
-    23% в Западен Берлин;
-    13% в Бавария;
-    39% в останалите федерални провинции;

Само в столицата Бон към указания период са живеели 111 западногерманци , неофициални сътрудници на ЩАЗИ.

36 от тях са били лица за установяване на контакти, както пише изследователя Хелмут Мюлер - Енбергс в „Неофициалните сътрудници на ЩАЗИ” - част 3 –Статистики,Берлин 2008 г.

Лица за установяване на контакт са били наричани онези граждани, предоставяли надеждна информация на главен отдел А. По жаргона на ЩАЗИ те са били ‘изключени”.

Операция „Ромео”

В търсенето на нови агенти главен отдел А се спира основно на секретарките. Те бяха предпочитани защото знаеха много включително и това, ако се наложеше кога ще бъде сменен началникът им.

Особен интерес за източногерманските служби представляват канцлерството,федералните министерства , федералната криминална служба, външно министерство  и разузнаването.

В отдела на интензивен анализ е било подложено професионалното съсловие на секретарките, на които е била предложена възможност даработят като сътрудници на ЩАЗИ за да се изберат най – подходящите кандидати за агенти. Широко използван метод за привличане на нови агенти сред секретарките в различни институции било влюбването в някой от агентите на отдел А. Така е могло да се прецени дали става въпрос за „бедни на контакти” или „лабилни”  секретарки. Тези кандидати наричани често „Ромеовци” е трябвало да изградят трайни контакти със секретарките. Любовта е трябвало да доведе до симулиране на женитба или инсценирането на брак.

Кандидатите са били най-често източногермански граждани, които са предлагали разузнавателна информация . представяйки се за граждани на федералната република. Когато попаднел на следите на дадена секретарка, кандидатът и телеграфирал и търпеливосе опитвал да получава  пестеливо подбрана разузнавателна информация. Повечето секретарки не забелязват до последно, че всъщност доставят информация за отдел А. Те са предполагали, че сътрудничат с някой    сътрудник на британското разузнаване, датски журналист или сътрудник на някой концерн.

Само в случаи на успех кандидатите разкривали истинската си принадлежност към отдел А на ЩАЗИ. Някои от тях са сътрудничели на отдела заради убежденията си, а други заради нуждите от пари. Интересът на източногерманските служби към дадена секретарка продължавал до тогава, докогато заеманата от нея позиция и позволявала да има достъп до разузнавателна и друга чувствителна информация. За периода от 1947 до 1989 г. западногерманските служби са неутрализирали 53 секретарки, повечето от които са получили големи присъди за шпионаж.