В края на 70-те години на ХХ век доверието между българската ДС и източногерманското Министерство на Държавна сигурност, известно като ЩАЗИ, е било толкова голямо, че двете репресивни служби са обменяли опита си в изучаването, подготовката и извеждането на нелегални агенти и специални агенти.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка от първия зам.-началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС ген. Владимир Тодоров до началника на същото управление ген. Васил Коцев.

Документът се отнася за посещение на делегация на ПГУ в Източен Берлин през април 1979 г.

От строго секретната докладна записка става ясно, че първият въпрос, който двете страни са обсъждали се е отнасял именно за обмяна на опита по създаването и успешното извеждане в чужди страни на нелегали и спецагенти.

Изграждането на двете категории агенти са най-трудните в разузнавателните органи и са били висока цел в страните от някогашния съветски лагер.

За въпросните агенти се изисква създаването на специална легенда за миналото на въпросното лице, като понякога дори се прибягва към взимането на чужда самоличност, за която съответната разузнавателна служба притежава документи и познава в детайлни семейната история, така че подмяната на самоличността да не бъде разкрита от западните специални служби.

Интересен момент от деловата част на посещението на делегацията от ПГУ в ГДР е поставянето на въпроса ЩАЗИ да помага на ДС за работа срещу Югославия.

От своя страна ЩАЗИ споделило за бягството на свой офицер, който изобщо не е бил подозиран в подобни намерения и ръководил успешно 4 агенти, както и за проблемите, произтекли от този провал.

И двете страни уверили другата, че режимите в ГДР и НРБ са стабилни. Никоя от тях не е и мислила, че само 10 години по-късно властта на тоталитарните комунистически партии в двете държави безвъзвратно ще се срути.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и ЩАЗИ”, издание на Комисията по досиетата, 2014 г.