Как източногерманската Държавна сигурност, известна като ЩАЗИ, е работила с нелегалите разузнавачи и какъв е нейния опит в това направление се е интересувала комунистическата Държавна сигурност при съвместното им сътрудничество в годините на тоталитарната диктатура.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни въпроси, които ще бъдат оправени към делегацията на Разузнавателното управление на МВР-ГДР, която ще гостува от 8 до 12 ноември 1976 г.

Документът е на Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване), в чиито приоритети попада една от най-секретните дейности на тоталитарните комунистически служби, а именно подготовка, извеждане и работа с нелегалните сътрудници.

По същество те представляват кадрови служители или агенти на ДС (български или чужди граждани), които са специално подготвени за внедряване в западни държави, прикрити под чужда самоличност.

Тази дейност на ПГУ е закодирана в архивите ѝ документи като дейност но направление „Н” (нелегали).

ПГУ е използвало контактите си с Източногерманското разузнаване, за да почерпи от неговия опит по линия на нелегалите.

От документа става ясно, че ПГУ се интересува от това какви начини и средства ЩАЗИ използва при проверката на изведените нелегали.

Подобни проверки ПГУ прави, за да установи дали съответния нелегал има „честно отношение” към разузнавателното управление или дали не е попаднал в полезрението на противниковите контраразузнавателни служби.

ПГУ се е интересувало какви технически, химически или други средства използват в ЩАЗИ за поддържане на безлична връзка с изведените нелегали или спецагенти.

С какво може да помогне ЩАЗИ на ДС за устойването на „наши нелегали” в основните западни страни?эВъзможно ли е да бъдат устроени нелегали на ПГУ във фирми в Западна Германия или други страни?

ДС се е интересувала и за нелегални начини на преминаване на границата между ГДР и ФРГ.

Документът е включен в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност и ЩАЗИ” на Комисията по досиетата, 2014 г.