„Докато има такива, които ме плюят, аз знам, че съм жив. Няма друг публицист или журналист на моята възраст. Аз съм най-възрастният активно действащ публицист журналист. Е да, ама тук в един жълт вестник едно лице изля една помия върху мен, че съм най-старото ченге. Е, какво най-старото, естествено, че съм най старото...”

Думите са доайена на българската журналистика Петко Бочаров, казани в пролога на документалния филм „Живот в три Българии”, посветен на журналиста. Премиерата му се състоя на 19 февруари 2013 г. в Дома на киното. Датата не е случайно подбрана – на 19 февруари тази година главният герой на документалната лента  навърши 94 години.

Роден в предвоенна София превратът на 9 септември 1944 г. заварва Петко Бочаров 25-годишен, а при падането на Берлинската стена и краха на комунистическия режим в България е вече на 70 години. Следващите 25 лета е свидетел на прехода от комунизъм към демокрация. Това действително е живот в три различни епохи от българската история.

 Напълно  логично е авторите на филма – режисьорът Станислава Калчева и сценаристът Валентин Измирлиев да пречупят разказа за героя си през неговия личен поглед върху тези три периода от живота му. Самият Петко Бочаров издаде пред последните години мемоари с подобни заглавия – „Картини от три Българии”, „Страсти и контрасти в три Българии” и „Лица и съдби от три Българии”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува видеорепортажа на БНТ за премиерата на документалния филм на режисьора Атанас Киряков в Европейския парламент на 8 май 2012 г.

Инициативата за представянето на документалната лента е на евродепутата Андрей Ковачев ГЕРБ/ЕНП.

Той финансира и изработването на DVD със субтитри на английски на филма за разпространението му в университети в страната и в чужбина.

Документалният филм "Горяни" бе прожектиран снощи (8 май 2012 г., б. ред.) в Европейския парламент в Брюксел. Инициативата бе на евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев, съорганизатор на събитието, заедно с Групата за помирение на европейската история. Поводът бе 9 май - Денят на Европа и навършването на 62 години от декларацията на Робер Шуман, както и на 67 години от разгрома на фашистка Германия.

Ковачев определи епохата на въоръжената съпротива срещу комунистическия режим в България в периода 1947-1956 г. като бяло петно в историческата памет на Европа. Много малко се знае за случилото се у нас след 9 септември 1944 г. и много хора възприемат страната ни като най-сервилния сателит на СССР, посочи той.

Евродепутатът отбеляза, че у нас не е имало въстания като Пражката пролет, нито събития като тези в Източен Берлин или Будапеща, но непосредствено след края на Втората световна война е наблюдавано много сериозно съпротивително движение, противопоставило се на наложената със силата на съветската окупация комунистическа диктатура. .

Документалният филм „Горяни” на режисьора Атанас Киряков ще разкрие българската съпротива срещу установяването на комунистическия режим и първите години от него пред Европейския парламент.

Премиерата ще се състои на 8 май 2012 г. от 18.45 ч. в зала PHS 3С 50. Организатор на инициативата е Андрей Ковачев (ГЕРБ), евродепутат и зам.-председател на Комисията по външна политика в ЕП заедно с Групата за помирение на европейската история, в която той участва.

Поканена е българската общност в Брюксел, както и представители на Европейската комисия, Европейския парламент, дипломати.

„Много е важно филмът за съпротивителното движение на горяните да бъде видян от повече хора и извън България”, заяви пред desebg.com Атанас Киряков. Той заедно с един от участниците във филма Тодор Цанев, написал клетвата на горяните, ще присъстват на премиерата.

На присъстващите ще бъде раздадено dvd с филма (със субтитри на английски), чието изработване е финансирано от Андрей Ковачев.

Документалният филм  „Горяни” е посветен на един от най-травматичните, но и най-забележителни моменти в най-новата българска история – съпротивителното движение на горяните срещу комунистическата власт в периода 1944-1956 г.

В него са използвани автентични архивни и документални свидетелства, както и спомени на останали до днес живи участници в движението или техни наследници.

Горянското движение в България е и най-продължителната въоръженат съпротива срещу комунистическите режими в страните от Източния блок  Във времето на най-големия му размах в него участват няколко хиляди души, които действат на територията на цялата страна.