Сайтът desebg.com препечатва от многотиражния вестник „Трета възраст“ интервюто на журналистката Ема Иванова с Христо Христов, съсценарист на новия документален филм „16-та република – предателството на БКП“, чиято премиера бе неотдавна в кино „Одеон“ в столицата и предизвика огромен интерес.

На 31 май 2023 г. беше премиерата на новия документален филм „16-а република – предателството на БКП“, където сте съсценаристи с проф. Евелина Келбечева. От колко време подготвяте тази лента и защо сега, през 2023 г.?

– Първо, благодаря за интереса. „Трета възраст“ сте медия, която последователно се интересува от преосмислянето на тоталитарното комунистическо минало, и това ви прави чест.

Първият сценарий беше готов в началото на 2021 г. Дарителската кампания на нашата фондация „Истина и памет“, която работи за популяризиране на истината за тоталитарния комунистически режим и за преодоляване за зависимостите от него, не беше достатъчна. Проф. Келбечева се свърза с проф. Людмил Христов, директор на Радио-телевизионния център на Нов български университет. Той се нагърби с продуцентската работа и с нов обогатен сценарий кандидатствахме за финансиране от НБУ. Поканихме за режисьор Димитър Коцев – Шошо, който е снимал и други проблеми от комунистическото минало.

Събитията във филма са много актуални днес. Преди нахлуването в Украйна Путин открито заяви, че Москва иска да си върне влиянието в Източна Европа, което СССР е имал до 1989 г. Свободните хора – у нас и на Запад, не вярвахме, че това е казано сериозно. Но нахлуването в Украйна показа, че всъщност точно това си мисли Путин и че няма никаква шега – имаме си работа с психопат, който си вярва, че ще върне блясъка на съветската империя и ще решава отново съдбата на свободните народи в Източна Европа.

Представете си каква пропаганда щеше да се излива сега върху България, ако тя и един ден формално е била в „голямото семейство на СССР“. И какви „основания“ щеше да има режимът на Путин към България, ако страната бе станала 16-а република!

Казвате, че два пъти е извършено национално предателство – през 1963 и 1973 г. Какво се е случило тогава?

– По време на управлението си начело на БКП Тодор Живков отправя две тайни предложения до СССР за приемането на България като 16-а република на съветската империя. Първият път е до Никита Хрушчов през 1963 г., а вторият до Леонид Брежнев 10 г. по-късно. И двата пъти всички в ЦК на БКП без изключение подкрепят това национално предателство. В запазените архиви от пленума се говори за „общо семейство” със Съветския съюз, че българските „комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество”, че „едва ли ще има по-голяма радост” от това да видят българския народ „във великото семейство на съветските народи”.

Във филма разкриваме причината предложението да е направено именно през 1963 г. Това е първият таен фалит, до който Живков и БКП докарват страната през 1960 г. През 1956 г. Кремъл сменя сталиниста Вълко Червенков с Живков, по това време непопулярна фигура в партията и обществото. За да се хареса на масите, Живков копира решението на китайската компартия за „скокообразно“ развитие на икономиката. Нищо такова не става в НРБ, напротив Живков пропилява в селското стопанство големи валутни кредити от СССР, който по това е най-големият кредитор на България. Тези кредити обаче са дадени от две външнотърговски съветски банки в Лондон и Париж и забавянето на връщането им поставя въпроса за нашата платежоспособност. Хрушчов си иска валутата. И Живков дава българския златен резерв на Москва – самоволно и тайно без никакво решение на правителството, на БНБ, ЦК или на Политбюро на БКП. Руснаците взимат златото, изпратено през 1958 г. уж на отговорно пазене в Москва, докато се прави ремонт на трезора на БНБ. Хрушчов предпочита да не отстранява некадърния Живков, защото му е безпределно верен. През 1962 г. Живков вече е овладял всички ръководни постове. Година по-късно знае, че никой в ЦК няма да му опонира сериозно. С предложението за сливането на България със СССР Живков иска да си гарантира политическо дълголетие. Хрушчов обаче не се решава на такава стъпка, защото се опасява от негативни международни реакции, а много скоро след това е отстранен от властта в СССР.

През 1973 г. Живков предлага и ЦК отново тайно одобрява друг документ – „Основни насоки за развитието на всестранното сътрудничество със СССР в етапа на изграждането на развито социалистическо общество в НРБ”, предвиждащ тотална съветизация на страната. По това време съветски ръководител е Леонид Брежнев. Предложението е насочено не само към тоталната икономическа зависимост от СССР, но и към мащабната идеологизация на населението. В области като външната политика, отбраната и репресивните органи на режима на практика България няма самостоятелна политика, а е просто придатък и изпълнител на съветските решения.

Защо това се прави тайно – от деца ни учеха, че „Съветският съюз за нас е като въздуха и водата“?

– Архивните документи от тайните пленуми на ЦК ясно показват защо. Защото Тодор Живков се е страхувал. През 1963 г. той заявява дословно:„Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в некои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в некои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това. Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни. Ето защо трябва да се подготвим.”

През 1973 г. също настоява предложението за „всестранно сътрудничество“ да си остане партийна тайна: „Очевидно не е целесъобразно да се публикува документът, който беше изнесен пред настоящия пленум на ЦК. Не е целесъобразно също така да се представи в този вид на цялата партия. Не бива такъв документ да попада в западните вражески централи, защото ще има да го навиват 2 години.”

Кого целите да образовате: младите, които не познават периода, или онези, които все още носталгично са настроени към него?

– Младите и по-големите, защото противниците на истината винаги разчитат на късата памет. Например и сега се внушават неистини, че времето до 1989 г. е било много по-хубаво от сега и българите били много по-свободни. Но не говориха така през 1990 г., когато некадърното управление на БКП/БСП завеща на българите близо 11 млрд. долара външен дълг, вземан тайно от Живков от „гнилите“ западни банки, а също така и 26 млрд. лева вътрешен дълг, а по рафтовете на магазините нямаше нищо при Лукановата зима?! Филмът е лекарство от будните хора в българското общество към дремещите или приспаните.

Има ли нещо общо с това, че когато след много граждански усилия беше приета нова учебна програма по история за Х клас, единствените отхвърлени нови термини бяха „съветска окупация“ и „16-а република“?

– Факт е, че през 2018 г. след силен натиск на историци като проф. Евелина Келбечева и доц. Лъчезар Стоянов периодът 1944-1989 г. влезе в учебниците с нови знания и термини, но МОН отказа да бъдат обяснени два термина – „съветска окупация“ и „16-а република“. Дали от липса на смелост, дали от нещо друго – само ще гадаем. Но както казва проф. Келбечева „вече имаме филми и за двата термина“ (б. р. документалният филм „Второто освобождение“ (2021) на режисьора проф. Светослав Овчаров и съсценариста проф. Евелина Келбечева е посветен на съветската окупация на България в периода 1944-1947).

Къде може да бъде видян „16-а република – предателството на БКП“?

– Филмът ще бъде излъчван в продължение на две седмици в кино „Одеон“, а след това би трябвало някоя от националните телевизии да прояви интерес към него. За мен това би трябвало да е БНТ.